Опустошителен пожар изпепелява голяма част от Враца

Цвятко Бобошевски помага на родния си град да се възстанови

Красимир Богданов, историк от Враца


Една от най-големите трагедии в историята на съседна Враца е опустошителен пожар, обхванал една трета от града, в края на септември 1923 година. Данните за тридневния пожар, изпепелил голяма част от Враца, причинил близо сто жертви, щети и разрушения за милиони левове и три хиляди бездомници, в архивните документи са оскъдни. Единственият опит за цялостно представяне историята на Враца е направен през 1937 г. от Димитър Йоцов - съвременник на събитията. Но той споменава само, че “Враца представлява възела на предприетата бунтовническа акция (през септември 1923 г.) и този град страда най-много от тежките и катастрофални събития на 30 септември същата година. Градът дава много материални и човешки жертви”. 

"Едно от големите бедствия, връхлетяло града, подобно на голямото наводнение от 1966 година. Пожарът избухва на 30 септември. Загадъчна е историята му. Все още не се знаят какви са причините за огнената стихия. По това време България е обезоръжена, като последицата от загубата в Първата световна война. В града все пак са укрити част от оръжията, боеприпасите и мунициите, които е трябвало да бъдат предадени по силата на Ньойския договор. Намирали са се в района на тогавашния Военен клуб. В този момент в Северозападна България е в разгара Септемврийското въстание. Една от версиите за причинител на пожара стига до комунистическата партия, организатор на въстанието. Най-вероятно случайността е истинската причина обаче. Сутринта на 30 септември коменданта на Враца докладва, че в района на Криводол е потушено въстанието. Към обяд, няколко часа по-късно, избухват първите взривове в града. За кратко време е обхванат целият район на днешния булевард "Мито Орозов". Три дни бушува пожара, изгаря повече от 500 къщи, загиват около 100 човека. Три хиляди остават без покрив над главата си. Милиони левове струва този пожар, нанасящ непоправими щети", разказа Красимир Богданов, историк от Враца.

Барелеф на Цв. БобошевскиСлед бедствието тогавашният премиер проф. Александър Цанков назначава за правителствен комисар по възстановяване щетите от бедствието
Цвятко Бобошевски - български политически и държавен деец, министър в няколко правителства на Демократическия сговор и регент след 9 септември 1944 г. Като комисар Бобошевски, който е родом от Враца, подпомага своите съграждани по-леко да преодолеят пораженията и щетите от огнената стихия.

"Бобошевски е знакова фигура в историята на Враца. Той посещава града след пожара. Същото прави и Борис III. Проведени са лични срещи с пострадалите, установени са щетите, в резултат на това е отпуснат голям заем, с който да бъдат обезщетени хората. Моментът е труден, зимата наближавала. Хората са настанени в специално изградени постройки. Друг интересен факт е, че в този пожар загива Мито Орозов - големият българин, създал фабриката за модерни файтони. Орозов се втурва да загаси пожара в коларската работилница".

По молба на Бобошевски цар Борис III изпраща в опожарения град най-добрия тогавашен български хирург - проф. Александър Станишев, с почти целия състав на Александровска болница. Отново по молба на видния врачанин към родния му град потеглят влакови композиции с палатки за останалите без подслон местни жители. Към пострадалия град с активното съдействие на министър Бобошевски са транспортирани над 5000 кг хляб и други необходими продукти, от които се нуждае населението.

Над 500 опожарени къщи, разрушена е и голяма част от чаршията. На 1 октомври 1923 г. е обявен едномесечен траур.


Още от Цветовете на деня