Донорството показва доколко едно общество е хуманно

Национална информационна кампания в подкрепа на донорството и трансплантацията у нас "Да! За живот!" започнаха министерството на здравеопазването и Изпълнителна агенция "Медицински надзор". В кампанията се включват и доброволци от БЧК, които раздават на гражданите донорски карти с прикрепени към тях информационни брошури. Във Видин ще бъдат раздадени 1000 брошури, които съдържат отговор на всички важни въпроси по отношение на донорството и трансплантацията в България.


Към днешна дата близо 1200 души се нуждаят от трансплантация. На фона на листата с чакащи пациенти, през тази година са извършени общо 32 трансплантации от трупен донор и 12 от жив донор. Ниският брой на донорите у нас не позволява на страната ни да стане пълноправен член на организацията Евротрансплант, което би позволило както да получаваме органи при остра нужда, така и български пациенти да бъдат трансплантирани в други държави.


Д-р Сибила Маринова е координатор по донорство, началник на отделение по анестезиология и интензивно лечение във болницата във Велико Търново. Последните няколко години тя е посветена и на благородната кауза да просвети обществото ни по темата "донорство". Тя е твърдо убедена в това, че би станала донор, защото донорството е кауза, в която вярва и за която работи:


"Ние през 2016 направихме една кампания, защото осъзнахме, че темата е непозната в обществото. Затова влязохме при учениците в горните класове… Донорската карта е документ без юридическа стойност. Нейната цел е човек, който е съгласен след установяване на мозъчна смърт да бъде донор, да попълни тази карта и да я държи при неговите лични документи. И това да служи като някакъв ориентир на близките да знаят неговата воля. Мозъчната смърт е напълно и необратимо прекратяване на мозъчното кръвообръщение и на мозъчната функция. Дарените органи помагат на чакащите в листите за трансплантации. 1153 човека към този момент чакат. На тези хора всеки ден им е последен."

Ако законът се промени и хората имат право, освен своето несъгласие да заявяват своето съгласие, да бъдат донори, приживе - няма да се наложи да питаме близките, ако имаме декларирано и регистрирано съгласие, защото волята на човек, изразена приживе, е на първо място"- смята д-р Маринова.


Бисер Караиванов е на 39 години, живее в София. На 33 години е, когато му правят чернодоробна трансплантация:


"Трудно се живее така, всякакви изследвания се правят, при мен не се установи причината. Добре, че беше работата, за да издържа психически. Роди ми се и дете. Промени ми се животът, спирам да мисля за дребни и незначителни неща в живота. …Няма никаква гласност, медиите се опитват, но е ден до пладне…Трябва да се говори, да има гласност, защото някой чака…"


Георги Пеев претърпява две трансплантации - на сърце и на бъбреци и днес популяризира донорството като покорява планински върхове и е европейски шампион по плуване за атлети с трансплантирани сърца.


Видинчани за донорството: "Нормално е да се дава живот, това трябва да стане масово, по-образованите хора са склонни да даряват органи, докато на село не е така, младите хора имат такава нагласа…Съгласна съм- като инициатива е супер, но на българина не му е присъщо, в други европейски държави донорството е много развито, докато тук сме по-консервативни…


Целите интервюта по темата чуйте в звуковия файл. 

Още от Цветовете на деня