Георги Маринов: Към камъка трябва да се подхожда бавно и с уважение

Интервю на Дарина Маринова с Георги Маринов за ''Артефир''

Георги Маринов – скулптор, художник и галерист – открива нова самостоятелна изложба, озаглавена „Скулптура”. Тя е своеобразно продължение на юбилейната му изложба от миналата година. Експозицията в столичната галерия „Стубел“ включва 12 скулптури от камък и 12 рисунки, създадени от Маринов през последната година.

Съзряването на твореца

"Съзряването специално при скулптурата, а и при изобразителното изкуство въобще, става нормално след 40-годишнината, когато човек е оформил освен характера си и някакво философско виждане за нещата, да оценява натрупванията, впечатленията от живота, да овладее чисто технически умения."

"Паднали ангели", "Воини", "Отломки от времето" 

"Трите цикъла – това са посоки, върху които работя още от завършването ми на Академията. Не непрекъснато, но узряването на идеята е многостранен процес, почти независим от теб, провокиран понякога от почти незначителни събития..." 

Камъкът 

"В тази изложба са само черни камъни, колегите го наричат гложенски мрамор, а и витошкото габро е черен и труден за обработване камък, но затова пък е много впечатляващ. Материалът трябва да е първичен, защото у него са натрупването от създаването на Земята, на Вселената – все неща сложни, неразбираеми донякъде. А това, че чисто физически можем да хванем камъка и да го обработваме, както си искаме, е вторичната част, завършекът на това, което се предполага, че сме – връх на еволюцията на Земята. И би трябвало резултатът да е подобаващ. Към камъка трябва да се подхожда бавно и с уважение."

Падналите ангели са черни и без крила

"Не исках да са елементарно първосигнални нещата – заради самата притча – въздигането, красотата винаги по-бързо се възприемат – те са по-красиви, по-обещаващи. Но втората част – изгонването, падането, предполагаемата лична равносметка на всеки от тях, там за мен е по-интересната част. Това е и продължение на "Воините", където смисълът е не във войнствеността, а в борбата, войната със самия себе си – да преобърнеш себе си..."

Фрагментарността на съвремието

"Тая фрагментарност ни залива отвсякъде, оставяйки усещането, че можем и знаем всичко. Мекотата на самия камък я противопоставям на самия лом на камъка, така както е отцепен. Защото мекото и твърдото, освен че са стойности противоположни, те създават и един ритъм. И подредбата на последователността би трябвало да създаде ритъма, който да създава удовлетвореност, удоволствие."

Изложбата може да бъде видяна в столичната галерия "Стубел" от 18 ноември до 6 декември 2019 г. 


Снимки: Ани Петрова

Още от Артефир