Напрежение в Близкия изток, дипломатически напредък в Украйна и още от седмицата

Седмицата от 9 до 15 ноември, обобщена от Добрин Йотов
На какво станахме свидетели през изтичащата седмица?

Първо - на усилията на част от съседите ни с блокирани европейски аспирации да отворят границите си и изградят общ пазар на Западните Балкани. След това  - на безпрецедентния възход на крайната десница в демократичната история на Испания - в парламентарните избори миналата неделя, които създадоха всички предпоставки за проточване на политическата криза в страната.

Проследихме и посещението на Реджеп Ердоган в Белия дом, по време на което двете най-мощни сили в НАТО позакърпиха отношенията си, обтегнати от разногласията по отношение на Сирия и оръжейните сделки на Анкара с руснаците. И публичните изслушвания в Конгреса на САЩ по украинската афера, която може да струват главата на Доналд Тръмп. А късно в петък научихме и за пробива в дипломатите в самата Украйна, с уреждането на първата от 3 години среща на най-високо равнище за насърчаване на мирния процес.

Близкият изток без съмнение е мястото, където винаги можеш да очакваш размирици.

В началото на тази седмица Международната агенция за атомна енергия потвърди, че Иран е започнал да преработва уран в инсталациите си във Фордо. Тази капка преля чашата на търпението на европейските контрагенти по ядрената сделка. Великобритания, Франция и Германия предупредиха Техеран, че могат да задействат процедура за възобновяване на санкциите на ООН.

Във вторник Израел удари "Ислямски джихад", убивайки един от високопоставените ѝ командири в ивицата Газа. Поддържаната от Иран палестинска групировка отговори със стотици ракети по южната и централната част на израелската държава. Тя отговори с въздушни атаки и с недвусмислено послание от премиера Бенямин Нетаняху:

"Не търсим ескалация, но отговаряме много остро на всяка атака срещу нас. Мисля, че терористите от „Ислямски джихад“ сега го разбират най-добре."

Разбраха го, за съжаление, и мирните жители в Газа. Над 30 палестинци загинаха, сред тях и жени и деца, само в рамките на 48 часа -- докато Египет и специалният пратеник на ООН Николай Младенов успеят да убедят воюващите да прекратят огъня.

Размирици вече от доста време владеят и други части на региона.

В Ирак тази седмица продължиха уличните схватки между полицията и антиправителствените демонстранти. Върховният аятолах Али ал Систани се обяви твърдо на страната на народа против корумпирания елит.

В Сирия - в зоната, окупирана от Турция - бяха извършени нови бомбени нападения. Стигна се до нови сблъсъци между турската и сирийската армия.

Представители на над 30 държави се събраха в четвъртък във Вашингтон, за да потвърдят ангажимента си за обща и координирана борба срещу групировката "Ислямска държава". Държавният секретар Майк Помпео увери, че Съединените щати няма да изоставят съюзниците си в тази борба, но поиска повече усилия и от европейците.

"Участниците в коалицията трябва да вземат обратно хилядите чуждестранни бойци, които са заловени в Сирия, и да им наложат да понесат отговорност за зверствата, които са извършили."
   
Още в понеделник Турция започна гръмко анонсираното връщане на "стотици" пленени джихадисти в родните им европейски държави. В Германия бяха изпратени всичко на всичко 7 души, сред тях 4 жени и бебе.

Общата битка с "Ислямска държава" в Сирия бе една от малкото допирни точки между Доналд Тръмп и Реджеп Ердоган на пресконференцията им в сряда. Тръмп гледаше да звучи колкото се може по-приятелски и оптимистично.

"Аз съм голям фен на президента Ердоган, и зная, че е сложно, но прекратяването на огъня в Сирия се движи напред с голяма скорост," твърдеше Тръмп, но от думите на турския лидер пролича, че спорните въпроси между двата НАТО-вски съюзника остават:

"Естествено, обсъждахме и дълбоките ни отношения в сферата на отбранителната индустрия, най-вече системите С-400 и програмата за изтребителите Ф-35. Можем да преодолеем пречките само с диалог," каза Ердоган.

Двамата намериха общ език срещу европейците -- които според Тръмп не плащат достатъчно на Турция за издръжката на сирийските бежанци -- но не дадоха никакъв знак за разбирателство нито за кюрдските отряди в Сирия, нито за Фетулах Гюлен.

Резултатите от "продуктивната" по думите на Тръмп станаха ясни малко по-късно: резолюцията за арменския геноцид, приета по-рано от долната камара на Конгреса, бе временно спряна в Сената; процедурата по гласуване на санкции срещу Анкара заради нахлуването в Сирия и покупката на руските зенитно-ракетни комплекси С-400 също бе временно преустановена -- макар че Ердоган заяви, че и дума не може да става да разочарова Путин.

Съвсем друго поведение Турция демонстрира по отношение на Европа по Кипърския въпрос.

В началото на тази седмица, след близо 5 месеца изчакване, европейските външни министри предприеха следващата стъпка към наказване на Анкара:

"Това решение прави възможно санкционирането на отделни лица и организации, които са отговорни за нерегламентираните сондажни дейности в териториалните води на Кипър - изключителна икономическа зона или континентален шелф," обясни върховният представител по външната политика и сигурността Федерика Могерини. В така описаната от нея правна рамка обаче все още не са внесени имената на лицата, които ще бъдат санкционирани.

Турция не се показа никак обезпокоена -- вчера вицепрезидентът Фуат Октай обяви, че един от турските специализирани кораби вече е започнал работа североизточно от Кипър.

А в Европарламента се чуха отново гласове за по-решителни мерки срещу турските власти.

"Спешно трябва да се вземат конкретни мерки и цялостно спиране на финансовите потоци към Турция от Европейския съюз, включително спиране на всякакви инвестиции с държавно участие на европейските държави," заяви  Андрей Слабаков от групата на Европейските консерватори и реформисти.

За Евросъюза обаче не турският въпрос е най-належащ днес.

Новият състав на неговия главен изпълнителен орган трябваше да е започнал работа още в началото на този месец, но несполучлив подбор на кандидати го забави. И тази седмица като че ли прокоба витаеше над Еврокомисията на Урсула фон дер Лайен. В Европарламента трябваше да бъдат препитани кандидатите за комисари от Франция, Румъния и Унгария. Румънката Адина-Йоана Вълян защити кандидатурата си за ресора "Транспорт":

"Ще работя здраво за намаляване на влиянието върху околната среда, което транспортът причинява, и за да гарантирам, че нашите действия помагат за допълнителното намаляване на въглеродните емисии, както и за подобряване качеството на въздуха. Всичко това трябва да се превърне в икономически успех, ако искаме гражданите да го припознаят и светът да ни последва."

Френският кандидат за поста начело на вътрешния пазар Тиери Бретон имаше повече проблеми:

"Днес се представям пред вас без нито един дял в нито една фирма. Подадох оставха от всички постове, които заемах в тях. Очаквам и въпросите на тези, които смятат, че след като съм изпълнявал определени отговорности в някои предприятия, бих могъл евентуално един ден да им дам някакви привилегии. Искам да съм съвсем ясен - такава възможност е изключена," увери Бретон. Само 1 глас преднина в комисията по правните въпроси му спести унижението да бъде отхвърлен.

Положението на Оливер Вархей - унгарския кандидат за комисар по разширяването - е все още "на кантар".

"Ще продължа да защитавам предложението за започване на преговори за присъединяване със Северна Македония и Албания. Ще направя всичко възможно това да се случи във възможно най-краткия срок. Лидери на високи позиции отидоха в Северна Македония преди споразумението от Преспа и обещаха, че ако то се случи, преговорите ще започнат. Това, което е заложено на карта в случая, е доверието в ЕС в региона и извън него," заяви Вархей пред евродепутатите.

Не тези думи обаче предизвикаха съмнение у депутатите, а подозрението, че унгарският комисар ще изпълнява нарежданията на Будапеща, която е в открит конфликт с Брюксел заради състоянието на законността в Унгария.

"Много е трудно да направиш разликата между това, което си правил досега и с едно изречение да се опиташ да убедиш 71 евродепутата, че няма да продължаваш да го правиш по този начин," обясни Илхан Кючюк от групата "Обновете Европа".

Така препитването на Вархей бе отложено за идния четвъртък. Но към проблемите на Урсула фон дер Лайен се прибави и отказа на Лондон да номинира британски кандидат за комисар преди изборите в Обединеното кралство, насрочени за 12-ти декември.

"Това е много особена и сложна ситуация, бих казала дори извънредна - не сме изпадали в такова положение никога досега. Затова в момента се обсъждат всички възможни варианти, за да видим как да успеем да формираме следващата Комисия така, че тя да поеме функциите си от 1-ви декември, което остава наша цел," каза говорителка на Еврокомисията. Засега Брюксел не прави нещо повече, освен да стартира съдебна процедура срещу Лондон.

Изненадващо, Доналд Туск се намеси пряко в разгарящата се избирателна кампания в Обединеното кралство. Седмици преди да сдаде поста си председателят на Европейския съвет отправи предупреждение към британските избиратели да не хранят илюзии относно Брекзит:

"Само като част от обединена Европа Обединеното кралство може да играе глобална роля. След напускането си Обединеното кралство ще се превърне в аутсайдер - във второкласен играч. Докато главното бойно поле ще бъде заето от Китай, Съединените щати и Европейския съюз."

След това предупреждение, призивът на Туск за оставане в Евросъюза прозвуча по-убедително:

"Изборите в Обединеното кралство ще се проведат след един месец. Могат ли нещата все пак да се преобърнат? Нещата стават необратими, само когато хората започнат да си мислят така. Затова днес единствените думи, които ми идват на ум, са просто: Не се предавайте! В този мач имахме допълнително време, сега сме в продължения, а може и да стигнем до дузпи."

Изборите в Испания - втори за тази година - вече са в историята. Както през април, социалистът Педро Санчес спечели "пирова победа" - без достатъчно депутати, за да сформира мнозинство. Според премиера, "всички партии да проявят политическа щедрост и отговорност за деблокиране на политическата ситуация в Испания".

Този път "Подемос" откликна на призива на Санчес за коалиция, но и с помощта на левицата на Санчес не му достигат 21 депутата. Този път каталунските сепаратисти отказаха да го подкрепят.

Пабло Касадо - лидерът на консервативната Народна партия - призна, че увеличаването на фракцията му няма да реши политическата безизходица.

"Днес Народната партия постигна добър резултат, но това е лош резултат за управлението и бъдещето на Испания," каза Касадо.

Най-доволен, и с право, бе Сантяго Абаскал, водачът на крайнодясната "Вокс", която удвои фракцията си в парламента и вече е трета политическа сила. "Благодаря на онези 3 и половина милиона испанци, които повярваха в нас!"

Резултатите от президентските избори в Румъния тази неделя не бяха изненада - победител излезе настоящият държавен глава Клаус Йоханис с огромна преднина пред втората Виорика Дънчила от управлявалата доскоро Социалдемократическа партия.

"Битката със социалдемократите не е приключила. Ще се срещнем отново след две седмици, като за следващия рунд искам да се обърна към тези, с които заедно протестирахме по улиците: Излезте и гласувайте!", призова румънският президент.

Виорика Дънчила също не се отказва от битката:

"Ние показахме, че сме до румънците. Надявам се, че след две седмици и те ще са на наша страна - включително и тези, които днес бяха на друго мнение. Надявам се, че заедно ще спечелим балотажа," каза кандидатката на социалдемократите.

Премиерите на Северна Македония и Албания и президентът на Сърбия се срещнаха миналата неделя в Охрид и се договориха, както каза домакинът Зоран Заев:

"Планът за действие предвижда 24-часово, 7-дневна работа на нашите граници. Прави възможно нашите граждани да пътуват из целия регион само с лични карти. Прави възможни условия за бързо преминаване на товарния транспорт през нашите гранични пунктове."

А сръбският президент Александър Вучич поясни, че "тук не става дума за никакви Югославии, а само за по-добър живот на всички наши граждани - да пътуват по-леко, да живеят по-леко, да бъде нашият регион нормален, а не регион на препирни и омраза."

Руският президент Владимир Путин постави под въпрос продължаването на транзита на руски природен газ през Украйна след 31-ви декември, когато изтича настоящият договор с Киев:

"Какво наблюдаваме сега - какво се случва в действителност? "Нафтогаз" предяви поредния иск в съда за повече от 6 милиарда. Бълнуват, просто изострят ситуацията. Защо? А ние казваме: готови сме на всякакви договорености задедно с Европейската комисия. Ако Украйна успее да приложи европейското законодателство - моля, заповядайте! (Това е свързано с отделянето на генериращите и транзитиращите компании.) Но това не зависи от нас. Затова риск от прекратяване на транзита на газ е налице, вероятно."

У нас министърът на енергетиката Теменужка Петкова увери, че опасност от недостиг на природен газ след 1-ви януари няма.

Вчера Елисейският дворец обяви дългоочакваната новина:

На 9-ти декември в Париж ще се срещнат президентите на Украйна, Русия и Франция и канцлерът на Германия - първата среща на Нормандската четворка от 3 години насам. Целта: да се даде решителен тласък на мирния процес в Източна Украйна и размразяване на руско-европейските отношения. Условията за среща на четворката бяха изпълнени тази седмица с отвеждането на украинските и сепаратистките войски от района на Золотое и Петровское.

Срещу твърде голям оптимизъм се изказа Владимир Путин:

"Това, че войските бяха отведени от тези две критични точки, е добре. Ние приветстваме това. Приветстваме както действията на украинските власти, така и на непризнатите републики. Тук обаче се появяват някои двусмислици. На 31-ви декември изтича срокът на действие на закона за специалния статут на Донбас. А по-нататък какво ще правим? Какво ще обсъждаме в "нормандския формат"? Това е ключов въпрос," подчерта руският лидер.


Още от Седмицата на бързи обороти