Прегърбени души

''По пътя към храма'', 08.12.2019 г.

В Десета Неделя след Неделя подир Въздвижение, Църквата насочва нашето внимание към осъзнаване на свободата, която Бог ни е дал да бъдем синове на светлината, както и чрез това да бъдем и ние светлинаДнес пред всички нас се разкрива познанието за силата и мощта Божии, които дават  на човека радостта да се изпълва с вяра, надежда и любов.

"В една от синагогите Той /Христос/ поучаваше в събота; и ето една жена с немощен дух от осемнайсет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи. Като я видя Иисус, повика я и рече и: жено, освобождаваш се от недъга си! И сложи ръцете Си върху нея; и тя веднага се изправи и славеше Бога. При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Иисус в събота изцери, заговори и рече на народа: шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден. Господ му отговори и рече: лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота, и не води ли да го пои? А тая дъщеря Авраамова, която сатаната е свързал, ето вече осемнайсет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден? И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам; а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него."  (Лука 13:10-17).

Това, навярно, е много трудно - 18 години да имаш немощен дух, да бъдеш изкривен, да нямаш възможност да се изправиш. Ето, когато пред себе си виждаш само една земя: камъни, горещ пясък, нечии пробягващи прашни нозе. Превит, сгърчен гръб - и е невъзможно да видиш небесния лазур. Невъзможно е радостно да присвиеш очи от яркото слънце. Пред тебе само камъни, боклук, нажежен до червено асфалт и нечии бързащи прашни нозе наоколо.

Ако нашата душа се уподоби в смирение на душата на болната, прегърбена женица, ако тя ще търси изцеление не някъде встрани, а в лоното на православния храм, ако прибегне към покаянието, като към най-действеното лекарство, тогава Сам Христос ще възложи на нея Своите божествени ръце и тихо ще каже: "Радвай се, душо! Освобождаваш се от своя недъг..."

Архимандрит Венедикт (Пеньков) 

В рубриката "Съвременна Библия" - кандидатът за председател на КПКОНПИ Сотир Цацаров сподели в изслушването си пред парламентарната комисия за борба с корупцията, че е нужен "нов механизъм за проверка на почтеността на служителите". Не знам как механизъм проверява почтеност, но ще ви разкажа за експеримент, проведен във Великобритания, който касае темата. Експериментът доказва, че осъзнаването, че си наблюдаван и отговорен за решенията и постъпките си произвежда почтеност. Експериментът е известен с това, че кара дори закоравял атеист като Ричард Докинс да признае, че изкореняването на религията от обществото ще умножи злото по света.