Почина актрисата Стоянка Мутафова

Запис на Стоянка Мутафова от Златния фонд на БНР

Легендарната актриса Стоянка Мутафова почина тази сутрин във ВМА на 97-годишна възраст. "Тази сутрин в 6.15 ч. загубихме Стоянка Мутафова. Нейният Нейчо си я прибра на Никулден! Поклон пред светлата й памет!". Тъжната вест съобщи Евгени Боянов, личният мениджър на невероятната българска актриса.

Актрисата Стоянка Мутафова играе в продължение на повече от 70 години на сцената, припомня БТА. Тя има над 100 театрални роли и над 30 роли в киното, както и безброй участия на естрадата в България и по света.

Стоянка Мутафова е родена на 2 февруари 1922 г. в София. Дъщеря е на известния писател и драматург Константин Мутафов, който искал дъщеря му да стане археолог и да учи във Флоренция, Италия. Изпълнявайки неговото желание, Стоянка Мутафова завършва Класическа филология в Софийския университет "Климент Охридски".

Театърът обаче остава най-последователно преследваната цел в живота на актрисата. За нейното бъдеще дори случайно срещната циганка преди повече от 60 години й предсказва: "Ти ще станеш герой на мегдана! И кучетата ще те знаят!" През 1947 г. тя получава диплом за професионална актриса. Истинското й име е Стояна-Мария, но след като името й е сбъркано в един театрален афиш, тя става Стоянка.

През 1946 г. 23-годишната Стоянка Мутафова се омъжва за 51-годишния чешки режисьор Роберт Роснер. Двамата отиват да живеят във Виена, Австрия, но заради работата му се преместват в Прага, Чехия, където тя завършва Театралния отдел на Академията за изкуства. Артистичната й кариера започва в театър "Алхамбра" в Прага. През 1949 г. двамата се разделят, а Стоянка Мутафова се завръща в България. В чешката столица актрисата среща своя втори съпруг - журналиста и преводач Леонид Грубешлиев, с когото живее в продължение на 7 години.

От него е единствената й дъщеря - Мария. От 1949 г. до 1956 г.Стоянка Мутафова играе в Народния театър "Иван Вазов". Тук среща актьора Нейчо Попов, който впоследствие става неин трети съпруг. Той е три години и половина по-млад от нея, студент във ВИТИЗ и двамата заедно участват в пиесата "Южно от 38-ия паралел" в Народния театър "Иван Вазов". През 1956 г. Стоянка Мутафова и Нейчо Попов са включени в екипа на новосъздадения Държавен сатиричен театър.

Сред основателите на Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов" начело със Стефан Сърчаджиев са Стоянка Мутафова, Татяна Лолова, Георги Калоянчев, Георги Парцалев, Григор Вачков, Никола Анастасов, Васил попов, Константин Коцев, Димитър Манчев и др. На официалното откриване на театъра на 7 април 1957 г. Стоянка Мутафова играе в първата премиера на театъра - постановката "Баня" на Владимир Маяковски, изпълнявайки ролята на Мезалиансова.

На сцената на Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов" Стоянка Мутафова пресъздава образите на десетки героини от български класически и съвременни автори. Сред емблематичните й образи са Мезалиансова ("Баня"), Елена Станиславова ("12-те стола"), Розалия Павловна ("Дървеница"), Селямсъзката ("Чичовци"), Мария ("Михал Мишкоед"), Брандахлистова ("Смъртта на Тарелкин"), Мис Моузи ("Среднощна история"), Анна Андреевна ("Ревизор"), Баба Гицка ("Големанов"), Матуса ("Мистерия Буф"), Стрина Гена ("Щръклица"), Онарта ("Старчето и стрелата"), Фьокла ("Женитба"), Дорина ("Тартюф"), Начева ("Кораб с розови платна"), Флавия ("Коктейл"), Софрона ("Януари"), Крокодилът ("Суматоха"), Сергеевна ("Енергични хора"), Пишеща ("Състезанието"), Вдовицата ("Как се обира една банка"), Г-ца Сийка де ла Фурия ("Кабаре Парнас"), Мара Миш ("Представянето на "Хамлет" в село Долно Туткаво"), Бабката ("Биволът"), Марта Брустър ("Арсеник и стари дантели"), Майката ("Светото семейство"), Коробочка ("Мъртви души"), Даница Чворович ("Балкански шпионин"), Г-ца Постич ("Трупът - фантом"), Анна ("Пет бременни пиеси"), Дойката ("Великолепният рогоносец"), Кака ("Преди последния спектакъл"), София ("Вчерашни целувки"), Реститутка ("Кукер Кабаре"), Феноменалната Баба ("45 години не стигат"), Баба Зюмбюла ("Шокова терапия"), Невена ("Жега"), Съпругата ("Евроспорт"), Сесили Робсън ("Квартет"), Бръмбарова ("Космонавти") и други.

Според театралните критици пълното вътрешно отдаване на играта на Стоянка Мутафова е сред най-ярките черти в нейните сценични превъплъщения. През 1963 г. заедно с актьора Георги Калоянчев те стават първите заслужили артисти на Държавния сатиричен театър, където тя работи до пенсионирането си през 1991 г.

След това Стоянка Мутафова продължава да играе на театралните сцени в страната и чужбина, а също и на сцената в Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов". В продължение на повече от 25 години Стоянка Мутафова играе спектакъла "Госпожа Стихийно бедствие", премиерата на който е в Хасково през 1994 г. През 2012 г. актрисата отбелязва своята 90-годишнина с ролята на столетница в спектакъла "Столетие мое" от Мишел Лоранс.

В своята дълга творческа кариера Стоянка Мутафова е участвала и в редица постановки на телевизионния театър, както и в повече от 30 игрални филма. Сред тях са филмите "Специалист по всичко" (1962), "Привързаният балон" (1967), "Бялата стая" (1968), "Кит" (1969), "Езоп" (1970), "Топло" (1978), "Баш майсторът началник" (1983), "Стъклени топчета" (1999), "Рапсодия в бяло" (2002) "Ваканцията на Лили" (2007),"Вчерашни целувки" (2007), "Ако някой те обича" (2010) и др. Тя е и любимата Баба Цоцолана на поколения деца в телевизионния сериал "Патиланско царство" (1980). Участвала е и в телевизионния сериал "Столичани в повече" (2011)

На 8 февруари 2012 г. е представена биографичната й книга "Една фурия на 90", която Стоянка Мутафова пише в съавторство с драматурга Юрий Дачев. Дъщеря й Мария Грубешлиева е автор на две биографични книги за актрисата. Първата "Стоянка Мутафова: Госпожа Стихийно бедствие" е издадена през 2009 г., а втората - "Добър вечер, столетие мое!" - през 2017 г. И през 2019 г. продължава да играе на театралната сцена и да е най-възрастната действаща актриса в света.

За своята творческа дейност Стоянка Мутафова получава множество награди и отличия. Тя е носителка на орден "Кирил и Методий" първа степен (1962) и на Народен орден на труда - златен (1972). През март 1999 г. Стоянка Мутафова е удостоена с Наградата на Съюза на артистите в България за цялостно творчество по случай 50 години творческа дейност. На 29 май 2000 г. тя е удостоена със званието "Почетен гражданин на София". На 11 януари 2002 г. Стоянка Мутафова получава орден "Стара планина" първа степен за изключителните й постижения в областта на българското кино и театър и по повод 80 години от рождението й, а на 24 май 2002 г. е удостоена с награда "Аскеер" за цялостно творчество от фондация "Академия Аскеер". На 3 февруари 2012 г. Стоянка Мутафова получава наградата на Министерството на културата - "Златен век" с огърлие. Тя е първата носителка на Голямата награда "Георги Калоянчев" от наградите "Златен Кукерикон" на Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов" за цялостен принос за смеха на България (7 април 2013).

Още от БНР уеб