Издателство „Scribens“

Издателство „Scribens“ е ориентирано главно около съвременната българска художествена литература и интердисциплинарно изкуство. Ето книгите, които издателство „Scribens“ подарява:

Нинко Кирилов, „По-сурово“ – Решителна, по-грапава, по-сурова – поезията на Нинко Кирилов прави разходка из сетивния свят и става негов безмълвен воайор през сюрреалистична призма. Подарява свобода на емоциите, без да им връчва руля. Не дава обяснения, но и не дължи такива. Мария Куманова; Един дебют за края. За краищата на живота, за суровите дни, от които трябва да бъдеш по-суров, за да оцелееш. Книгата на Нинко Кирилов води от ада през ада към ада. Където гори единствената възможност за любов. Осакатена до истина. Георги Гаврилов. Нинко Кирилов е роден на 7 декември 1983 г. във Видин. Автор е на три книги с проза: „Двойници и животни“ /2013 г./, „Човек сред хората“ /2017 г./ и „Три пиеси“ /2018 г./. „По-сурово“ е първата му стихосбирка и резултат от конкурса за дебютна жанрова литература на издателствата „АРС“ и „Scribens“ в категория „поезия“ за 2018 г.

Свежа Дачева, „Ще се видим пак“ – Тази книга е родена не от липса, а от препълненост: Aз съм пъпна с истории, ще прочетем във втората ѝ половина. Авторката ѝ, Свежа Дачева, си дава сметка, че в над половинвековното си биографично битие е попила твърде много лична и чужда събитийност. Именно тя поражда нейната изненадваща проза (досега я познавахме единствено като поетеса и преводач на поезия от шведски, с реализирани цели десет собствени поетически книги, от които осем на български и две на шведски; включена в девет поетически антологии – български, шведски, английски). Първата ѝ прозаическа книга е изненадваща и с причудливите си жанрови форми, може би дължащи се на органично поетическо виждане: прозаически етюди, организирани около неизбледняващи спомени, сънища и видения, пропъстрени с поетически жестове, и най-вече „решени" в една специфична, мистико-реалистична поетика. Традиционните жанрови определения, с които описваме българските наративи (за шведските не сме сигурни), не биха ни помогнали да опишем тези „самодостатъчни" разкази. Единствено „биологичният" разказ „Любов" подсказва кода на пост-модернизма, но той стои доста изолиран спрямо останалите.


Стефан Гончаров, „Смъртта не се чака“ – С „Геон“ /АРС, 2015/ Стефан Гончаров заявява категорично притежанието на мощен и различим глас, който се разгръща още повече във втората му поетична книга „Смъртта не се чака“ /Scribens, 2018/. Но стиховете на Гончаров не крещят, тяхната сила е в прецизната тишина, която капе от зъбите им. Или от клепачите. Смъртта не се чака, защото какво живеем, ако я чакаме? Но и – смъртта не се чака, тя отдавна е тук. „Като мръсна сълза в затворено око.“ Затова – отворете очи и прочетете тази книга.







Още от БНР уеб