В снимки и думи

"Хостел Европа" - картина на мигрантския живот в България

Испанският журналист Хосе Антонио Манзано документира пътя на мигрантите към Европа

Интервю на Славена Илиева с Хосе Антонио Санчез Манзано за предаването ''Закуска на тревата''

Хосе Антонио Санчез Манзано е испански журналист и фотограф. Любими негови жанрове са литературната хроника и репортажната фотография. От 2013 до 2016 документира живота и историите на преминаващите през България мигранти и пътя им през Балканите към Стария континент. Тази година Асоциацията на испаноговорящите журналисти в България за пореден път отличи неговите усилия. 

В книгата му „Хостел Европа“ главни действащи лица са мигранти, пребиваващи в България. Историите и фактите, за които Санчез Манзано разказва в тази книга, са от периода октомври - декември 2014 година.

Метафора на Европа

„Всички които се настаняваме в него, си мислим, че ни чака един нов живот, място, в което ще можем да мечтаем за едно по-добро бъдеще. Но този хостел е по-скоро една метафора на Европа, която до момента познаваме“, признава един от героите в книгата.

„Аз пристигнах в България през 2011 година и работих за голяма мултинационална компания почти две години. После започнах да пътувам из Балканите. В същото време  завърших и фотожурналистика.  След това, в края на 2013 година започнах да работя като доброволец към бежанския лагер в Харманли. Обстановката, в която трябваше да работя, наистина докосна сърцето ми. Останах изненадан от случващото се там и това ме провокира да започна да се занимавам изцяло с проблемите на миграцията. Като доброволец помагах във всичко - за логистика, транспорт и в същото време започнах да документирам този поток от мигрантски вълни, които влизаха в България. Трудностите бяха очевидни за държава, която до момента не се е занимавала с подобни проблеми. Службата, предоставяща  убежище и услуги на имигрантите, направо колабираше“, спомня си Хосе Санчез Манзано.

Нещо повече от статия

„Беше необходимо да разкажа за тази толкова сложна реалност и то по най-достоверен начин. Обикновено четем статии и списания на тази тематика и се опитваме в 800 думи да разкажем, но там има повече въпроси отколкото отговори. А тъй като аз самият бях близо до имигрантите, до центровете и виждах всичко, което се случваше с тях там, дори и от административна и политическа гледна точка, си дадох сметка, че всъщност много неща остават скрити и за тях въобще не се говори. Оттам се появи и нуждата да вдъхна живот на самата информация и на преживяванията на хората“, споделя авторът в интервю за „Хоризонт“.

Мигрантски неволи

В четири истории за съдби на мигранти в България и в 367 страници испанският журналист ни превежда из потайностите на мигрантския живот. Читателят обикаля местата и се среща с перипетиите на търсещите подслон и убежище. „Героите на книгата по-скоро ме избраха, не толкова аз тях“, казва Хосе Санчез Манзано.

„Книгата, която съм написал, е всъщност роман. Разказвам в трето лице, като свидетел на историите, а понякога и в първо лице  за преживяванията и живота на четирима имигранти, търсещи убежище. Те са  наистина много интересни хора. Всичко това е подплатено с анализ и разследваща журналистика, за да могат читателите да осъзнаят какво ги заобикаля и как обстановката ги засяга. А докато посещавах хостела, Женския пазар, различните асоциации, непрекъснато правех и снимки. Те са част от репортажната журналистика - 70 снимки, допълнение към книгата. Чрез тях можеш да си представиш, четейки, и визуално да усетиш вкусовете, цветовете, настроенията. Можете да сравните образите от представите си с тези от снимката.“

Мигрантите се нуждаят от по-добро отношение

„Докато бях в Испания, ме питаха каква хуманитарна помощ  биха могли да изпратят от Испания към Балканите. А аз им отговарях, че тя е належаща, но имигрантите не се нуждаят толкова от материални неща, а по-скоро да бъдат приети, да бъдат интегрирани, както и да имат достъп до пазара на труда. И наистина, за да се стигне до една добра интеграция и подобряване на тяхното положение, са нужни повече възможности и добро отношение към тях“, смята още испанският автор Хосе Антонио Санчез Манзано.

„Аз се запознах с хора от толкова различни държави, имигранти на всякаква възраст, които идваха в Хостел „Европа“. В моята книга разказвам за един от многото имигранти без документи, търсещи подслон, които само преминават през България. Те се криеха от полицията, за да не бъдат отведени в затворени центрове и в същото време търсеха трафикант, който да им помогне да се отправят към други точки на Европа, през Сърбия и до Западна Европа“, разказва той.

За петгодишния си престой в страната ни испанският журналист казва, че е бил градивен и полезен.

Погледът на чужденеца

„България наистина ми даде много, както в личен, така и в професионален план. За мен България винаги ще бъде моят втори дом и място, към което ще се връщам. Ценя много вашата държава, както хубавите, така и лошите неща, които ги има навсякъде. Благодарение на всичко преживяно тук, бъдещите ми планове за 2020 година са да публикувам „Хостел Европа“, да я преведа, а вече имам и покана да я представя в София на български език, за да се види по какъв начин един чужденец вижда българската реалност и живота на имигрантите тук.“

„Започнах да работя и по един проект. Казва се „Костенурка“, ще пътуваме из Балканите  и това ще се случи до четири месеца“, чертае задачите си за близкото бъдеще испанският автор.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
Снимки: Личен архив на Хосе Антонио Санчез Манзано
Още от Закуска на тревата