Прототипът на главния герой в "Чекмо" помага на Момчил Николов да опише цяла епоха

Чуйте разговора на Лили Големинова с Момчил Николов

В края на годината, която изпратихме, Момчил Николов зарадва почитателите си с нова книга. След като преди 2 години „Последната територия“ стана роман на годината на фонд „13 века България"и му донесе наградата „Перото” в категория „Проза”, сега писателят (с диплома на лекар) изненадва с истории на реално съществуващ човек. Прякорът му е Чекмо (от чекмедже), заради прякора на дядо му Стоян - дърводелец, когото наричали Скрина. Оттам е и заглавието на книгата.

С Чекмо се познаваме от 15-20 години – обясни пред Радио София Момчил Николов. – Тогава му бях на гости в Испания, където живееше в къща с един питон албинос, на име Джеймс Бонд. Разказа ми истории от годините до запознанството ни (2002-2003 г.). Бил е спортист в България през 80-те години, републикански състезател по джудо. Другата му основна дейност е била хазарта -  доколкото е можел да му се отдаде по онова време. Изключително креативна личност, живял и на ръба на закона.

След падането на Берлинската стена тръгва от България – именно за Берлин. По-сетне попада в Нова Зеландия, в Австралия, във Виетнам… Може да са останали 20-30 държави, в които до този момент не е бил.

Още преди 15-ина години авторът се заканил да опише невероятните истории и приключения на своя герой. И го прави с опресняване и допълване на случките с нови разговори.

Прототипът вече е прочел книгата за своя живот, плакал е и се е смял. Пипнал е томчето едва след излизането му от печатницата, така че не е имал възможност за промени.

Използвал съм дори спецификата в начина на говорене. Опитвал съм се да вляза в мисленето му, да предвидя как би реагирал в определена ситуация. И мисля, че се е получило. Доволен съм, че написах тази книга.

Е, романът не е чисто биографичен, но Чекмо допринася особено много авторът да опише онази епоха от средата на 80-те години насам.

И обратната връзка с млади читатели показва, че "Чекмо" е интересна книга и за тях, въпреки че не са били свидетели на онези години.


Още от Радиокафе