Духовната проказа

''По пътя към храма'', 19.01.2020 г.

Неделята, в която се намираме днес е обявена като Дванадесета неделя след Неделя подир Въздвижение – на 10-те прокажени, което означава, че богослужебния ред ни предлага като евангелско четиво една Евангелска сцена, в която Христос изцелява десет човека, болни от проказа.

"Помилуй ме, Боже! - това е най-кратката и силно изразителна покайно просителна молитва, дълбок стон на сърцето, което търси Божията милувка. Това е най-чистият и най-човешкият молитвен устрем към Бога. Както и да изразим тая молитва, с каквито и още думи да я украсим, с каквато и различна дълбочина да я изживяваме, каквото и различно осветление да има в своята простота, тя е най-смирената и истински човешка молитва, защото безпомощното сърце се обръща към Бога за милост. В нея най-кратко и чистосърдечно е изразена естествената човешка слабост и ограниченост в сравнение с безкрайната Божия сила и милост. Тя е отношение на дете към своя баща: то търси бащината силна десница, за да го предпази от изпитания, или ако е попаднало в тях, да го избави от страдание.

Веднъж Иисус, като се приближавал до едно село, срещнали Го десет души прокажени, които отдалече викали: "Иисусе Наставниче, помилуй ни!" Той ги помилвал и те били излекувани. Поръчал им да отидат в града и да се покажат на свещениците, че наистина са оздравели и следователно могат да се завърнат сред хората. Обаче само един от десетимата прокажени се завърнал при Иисуса да Му благодари и той бил самарянин. "Тогава Иисус продума и рече: "Нали десетимата се очистиха? А де са деветте? Как не се намериха и други да се върнат, за да въздадат Богу слава, освен тоя другородец? И му рече: Стани, иди си: твоята вяра те спаси."

Най-голямата Божия милост за вярващия човек е да бъде спасен. Нея ще получат тия, които благодарят на Бога за всички Негови милости, като сами са милостиви към човеците. Затова нека бъдем подражатели на самарянина, когото Иисус излекува от проказа: да търсим Иисуса, да паднем ничком пред нозете Му и да Му благодарим. Сторим ли това, и за нас ще имат същото спасително значение Иисусовите думи: „Стани, иди си: твоята вяра те спаси."

В рубриката "Съвременна Библия"принц Хари и съпругата му Меган напускат Бъкингам и отиват в Северна Америка. Знаете ли защо го правят? Защото искат да са щастливи! Всички искат да са щастливи! Дали кралица Елизабет Втора е щастлива? Не знам. Знам, че за разлика от Хари и Меган тя е кралицата. Нещастна или щастлива, тя е родена, за да бъде кралица. Всъщност Елизабет не е получила корона, за да бъде щастлива. Короната не дава щастие, а идентичност. Бог е, който дава короните и на Елизабет и на Хари. Но само единият от тях знае защо Бог е направил това. Може ли да бъдем щастливи, когато не знаем за какво сме родени? Да бъдем просто щастливи е "благата вест" на поп фолка, която тече за съжаление отвсякъде към нас. Да бъдем безлични преследвачи на мигновено земно щастие - за това ли сме родени?