Кметът на Ослен Криводол иска да превърне селото в архитектуран резерват

| обновено на 17.01.20 в 17:30
Откъс от ''Посоките на делника''

"Амбицията ми е да превърна Ослен Криводол в архитектурен резерват". Това заяви в "Добро утро, кмете" новоназначеният кметски наместник на мездренското село- Роман Иванов:

"Ослен Криводол е село с голям потенциал. То е много красиво, много спокойно и много тихо място. Хората са много добри. Намира се в подножието на Стара планина, средната надморска височина тук е 250 метра, въздухът е чист, кристален и най-красивото звездно небе е тук. Намираме се точно под Млечния път. Половин свят и цяла България съм обиколил, такова небе никъде не съм видял...

Макар и малко, селцето ни е с богата история, датирана още от времето на траките. Вече започнахме да възраждаме старите традиции, просъществували през вековете и да отбелязваме празниците. Ще възстановим и празника на селото - Тодоровден, който отбелязваме на 7 март. Ще има отново състезания с коне, с магарета и с каруци. Ще продължим и традиционния селски събор през ноември. Има разбира се още много стари български и християнски празници, които имаме желание да възстановим и празнуваме всички заедно. Всички те ще сплотят отново селото, ще върнат усмивките и доброто настроение на жителите му, както и желанието им за живот именно тук. Старите хора знаят, че навремето всички къщи тук са построени с общите усилия на хората- един е правил дограмата, друг е бил добър зидар, трети е обработвал камъка. Всички се се събирали и са правили една къща. После са отивали да строят друга. И всичко това без да се заплаща на майсторите и чираците, защото всички са работили за общото благо. Никой не е познавал отчуждението и не е мислел за заплащане. Всеки е работел като за собствения си дом. Това е труд, достоен за уважение и смятам, че това е една от причините село Ослен Криводол да има такъв силен дух. Именно него сега смятам да събудя и възродя. И съм сигурен, че ако ние, постоянно живеещите тук 80-100 човека, се свържем с този древен и силен дух и покажем на младите как можем да работим, да се веселим и се радваме на живота, тогава и те ще се завърнат тук. Аз смятам, че искрата е запалена и най-доброто предстои...

Сега дострояваме новата си църква. Смятам също да запазя стария вид на селото. Искаме всичко да си остане девствено и непокътнато, за да имат хората повод да ни посещават и виждат едно запазено хубаво място, незасегнато от съвремието в лошия смисъл на думата. Тук е спокойствието, тишината и чистият въздух. Не случайно млади хора започнаха да се връщат в родното село. Имаме и един чужденец вече.

В селото съм от 3 години, но за кражби не съм чувал. Убеден съм, че тази тенденция ще продължи. Аз имам намерение да направя картотека на всички изоставени къщи със снимки и цените им, за да ги качим в Интернет във всички сайтове, където присъства нашето село. Интересът към селото е много голям и се надявам тук да продължат да идват млади хора. Така ще се превърнем в хубаво, цветно селце, което ще продължим с желание нда развиваме. Така рано или късно смятам Ослен Криводол да се превърне в архитектурен резерват на фона на красивата ни природа и богатата история на този район..."

Много са легендите, които се свързват с името на селото, но като че ли най-достоверната разказа за Радио Видин Стоян Донков, наследник на Илия Йолов, един от малкото оцелели Ботеви четници, чиито род е един от най-старите в Ослен Криводол:

"Името на селото се свързва със събития отпреди много години, още от турско време. Един от моите прадеди - дядо Петър, орял с впрегнати магаре и крава. Минал един турчин, видял магарето и после разказвал какво видял. И понеже на магарето казвали "осле", оттук останало и името Ослен. А понеже в долчинката, където ги видял турчинът, са все кривове, останало името Ослен Криводол..."

И още една история от Ослен Криводол. Разказа я най-дълго управлявалият кмет в селото- 74-годишният вече Върбан Йолов. Целият си съзнателен живот е прекарал тук, в родното село. Когато след войниклъка решили да го направят кмет на селото, той дълго плакал, защото бил млад и си представял по друг начин живота си. Но времената били други, нямало как да се измъкне и приел.

"Бях кмет на селото в продължение на 24 години. Когато дойде демокрацията, сам се отказах. Писна ми всеки да казва, че комунистите сме окрали държавата. Аз къщата си построих през 1968 година, нито е измазана, нито е обзаведена както трябва. Като кмет взимах 120 лева- заплата 100 лева, а 20-те лева бяха персонални, защото съм с образование. За кметуването какво да кажа. Имаше страхотни борби кой да води "бащината дружина". Имаше все опозиция един на други...

Въпреки това живота преди беше по-спокоен и подреден. В селото имаше около 60 крави, около 60 биволи и над 500 овце само в частния сектор, не в стопанството. Сега в селото няма нито една биволица, има няколко кози, а аз държа една крава за собствени нужди. Една от причините за този крах е, че съсипаха инициативата. Навремето имаше "Родопа", откъдето изкупуваха животни. За едно теле или крава знаехме, че ако ги гледаме и после ги предадем, ще получим еди колко си пари. Всичко беше предварително ясно и сигурно. Сега нито знаеш на кого какво можеш да предадеш, нито за колко да го продадеш. Аз и едно кило мляко нямам сметка вече да продавам, защото не ми се изплаща и предпочитам да го ползваме за нуждите на семейството ни. Затова хората вече не гледат животни и не търгуват- просто няма никаква файда..."

Ще успее ли новото ръководство на Ослен Криводол да възроди старите традиции и да популяризира името на селото като добро място за жиевеене и туризъм; ще се справят ли с набезите на иманярите, ще успеят ли да възстановят старата си църква, обявена за паметник на културата още през 1927 година и ще бъдат ли проучени и  другите останки от стари църкви в землището на селото; какво още си спомнят за миналото и как виждат бъдещето на селото местните жители- всичко това чуйте в звуковия файл.



Още от БНР уеб