Макар с увреждане на ръката, музикантът свири на клавир

Айхан Аптишакир: Всеки е роден с някакъв кусур, видим или невидим, но трябва да свикне да живее с него

Интервю на Валентина Иванова с Айхан Аптишакир


В рубриката "Право на живот" Валентина Иванова ви среща с един млад мъж с увреждане, който се радва на живота, на работата си и на любимите си хора и гледа в бъдещето с неподправен оптимизъм. Айхан Аптишакир е музикант в Театрално-музикалния център в Кърджали. Той е на 40 години, женен е и има дъщеря и син. Пее и, въпреки увреждането на едната ръка, свири на клавир. Чуйте в звуковия файл интервюто с него:
Айхан Аптишакир: Обичах да слушам музика още в детството си. Родителите ми много-много не искаха да се занимавам с музика и, за да са доволни, завърших икономическия техникум в Кърджали. Не спирах обаче да се занимавам с музика. После бях самодеец в читалище "Юмер Лютви", свирих по ресторанти и сватби. по една програма за хора с увреждания ме назначиха за 2 години в читалището, после за две години - в ТМЦ, а след това останах в театъра на постоянна работа. Благодарен съм на Шенай Бекир, председател на Регионалната организация на инвалидите, тя много ми помогна и помага на всички. Намерила си е работата, която може най-добре да върши.
Получило се е усложнение при раждането ми, когато ръката е излязла от рамото и след това не се възстановява и не се развива. Остава по-къса и не функционира нормално. След седемгодишната ми възраст започнаха поредица от операции в София и бях отчаян, но музиката и начинът ми на живот ме направиха по-сигурен в себе си. Повярвах си, че мога да върша неща, които здрав човек може и да не може. Важно е човек да си повярва и да не се отчайва. Всеки е роден с някакъв кусур, видим или невидим, но трябва да свикне да живее с него . Хората с увреждания имат други плюсове, просто трябва да ги открият. Това е формулата, за да се чувстват силни.

Още от Право на живот