Малък на ръст – голям в покаянието

''По пътя към храма'', 02.02.2020 г.

Неделята, в която се намираме днес е Петнадесета неделя след Неделя подир Въздвижение. Днешната неделя  е посветена на евангелското събитие – срещата на Господ Иисус Христос с Закхей, началник на митарите и богат за онова време човек.

"Йерихон, палмовият град, отново бе развълнуван. Вестта за  изцеряването на слепия просяк Вартимей разтърси целия град. Христос Пророкът, Праведникът, Благодетелят - приятел на отрудените и презрените - на път за Йерусалим щеше да мине през техния богат с цветя и плодове град - резиденция на властници и царедворци.

Пъстра върволица, море от народ задръсти улиците. Сърцата се вълнуват. Всички искат да видят Иисус. Сред навалицата задъхан един дребен на ръст човек прави неимоверни усилия да се промъкне напред, за да види и той Иисус. Това е известният на всички и мразен от всички грабител и лихвар, началникът на митарите Закхей. Той бе слушал за Христос, за Неговото възвишено учение, за любовта Му към грешниците и митарите, за Неговите чудни дела. Не празно любопитство, а съдбовна тревога на сърцето го бе довела сред тълпата народ. С измама и грабеж той бе натрупал голямо богатство. В него бяха изчезнали завинаги основните тонове за честит човешки живот: правда, мир и радост. Правдата бе потъпкана с безправие и жестокост. Закхей нямаше мир. Сълзите на несправедливо ограбените от него бедни люде, воплите на вдовици и сираци тревожеха съвестта му. Той нямаше радост. Това противоречие между богатството и външния блясък, от една страна, и вътрешната духовна нищета - от друга, създаде тази съдбовна тревога в сърцето на митаря. С такава душевна нагласа и вълнение Закхей желае да види Иисус. Сред буйно придошлия човешки поток той съобразително взема едно странно решение. Изтичва напред, покачва се на една смоковница край пътя, за да види от там Иисус. Закхей, бирникът - сребролюбец, е оставил грижата за своето богатство и земната суета. Той не се смущава от враждебните погледи и от презрителната човешка оценка. От смоковницата - дървото символ на разкаяние, той копнее да види Иисус.

Великият тайновидец и апостол на любовта св. Йоан Богослов в своята книга Откровение е записал думите на Агнеца - Господ Иисус Христос: "Ето, стоя пред вратата и хлопам: ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене" (Откр. 3:20).

През низа на изминалите 20 века и днес Христос чука на дверите на човешките сърца. Той желае да посети нашите домове. Подобно на евангелския Закхей да Го приемем като най-скъп Гост, за да стане Неговото божествено посещение наша радост и наше спасение. Амин."

Ставроф. ик. Димитър Йорданов

В рубриката "Съвременна Библия" - войни, земетресения, коронавирус... сигурна съм, че в съзнанието на мнозина изниква въпросът: "Къде е Бог?" Страданието винаги е изкушавало хората да се сърдят на Бога. Наличието на зло в света предизвиква вярата в един добър и любящ Бог. Защо Той не слага край на това страдание? Библията не отрича реалността на човешката болка. Но определено показва, че страданието има своята роля и то никога не е безсмислено. Св. ап. Павел ни открива, че спасението и познанието на истината вървят заедно. Много от нас сме повярвали в Бога и сме познали истината не в добро, а в зло. Болката ни е довела до спасение. Огънят, който изгаря сламата, пречиства златото. Природата на огъня е да гори, природата на сламата е да изгори, природата на златото е да светне още по-чисто.


Още от По пътя към храма