Надежда Радулова: Влюбвам се в прочетеното, отчуждавам се от написаното

Писането прилича на преденето - превръщаш хаоса в текст

Интервю на Бояна Андреева с Надежда Радулова в предаването ''Сценична треска''

„Възприемам писането като един вече изчезнал занаят – на преденето. От едната страна на хурката има една къделя от вълна, която е нечленоразделният хаос. И през двете ръце преминава и се оформя нишката, и се завърта около вретеното. Отварянето към този нечленоразделен хаос и преминаването през уменията на ръцете води до този текст, който е подреден.“ Това сподели пред "Хоризонт" Надежда Радулова, поет на месеца на Столичната библиотека. 

Надежда Радулова е доктор по сравнително литературознание, преводач и редактор. Пише и превежда поезия и проза от английски, редактира и преподава, но най-много обича да чете. Вярва, че без това всичко друго би изгубило смисъл и страст. "Четенето е нещото, без което не бих могла да правя нищо друго, включително да пиша", каза Радулова в предаването "Сценична треска".

С времето осъзнава, че с много от нещата, които е написала, малко или много се е отчуждила, но с „любимите си книги човек не се отчуждава“. 

Обича да повтаря, че „пишем, колкото ни позволяват собствените възможности, а можем да четем всичко“. „Бих казала, че много по-близка се чувствам с прочетеното, отколкото с написаното, колкото и странно да звучи това.“

Имам свойството да се влюбвам в автори и книги, които след това дълго време си държа дълго до леглото, разказа още Надежда Радулова. „Постоянно вкъщи около мен е затрупано с книги, с които ми е трудно да се разделя, дори толкова, че да ги кача на рафта.“

В докторската си дисертация Радулова се занимава с фигури на женствеността в литературния модернизъм. „В книга, която се надявам да излезе тази година, се занимавам с женски митологични образи – с жени, които са били в митологията по някакъв начин застрашени или наказани и впоследствие спасени от боговете чрез метаморфози.“

Не съм убедена, че търся читателя по начина, по който писателите на проза го правят, изтъкна тя. "Поезията, едновременно за щастие и за нещастие, бих казала в случая за щастие, е непазарен жанр, от който не се очаква да печели – нито приходи, нито огромни маси от читатели."

„Ако поезията прави нещо смислено, то е тъкмо в това, че има едно, радикално ще се изразя, терористично отношение към езика, към системата и правилата в езика. Поезията е пренос от много езици в един конкретен, даден език, тук и сега – в езика и гласа на дадения автор. И при този пренос, при този превод, при това напрягане на границите и разтягането им, поетът, а след него и читателят, се оказват в ситуация на дискомфорт, в ситуация на криза. Защото в момента, в който езикът е разклатен в основите си, в който правилата са поставени под въпрос, което прави поезията, съзнанието е в криза, а в кризата стават важните неща. Тогава е възможно да излезем от инерцията си и да видим неща, които иначе няма как да видим.“

Преживяното не се разтоварва в думите, убедена е Надя Радулова.

„Нищо никога не олеква. Поезията довежда кризата до максималната точка. По-скоро някакви неща се виждат по-добре. Това е ако не успокояващо, то поне просветляващо."

Цялото интервю слушайте в звуковия файл. 


Още от Сценична треска