Смирението – пътят на победата срещу нашия враг

''По пътя към храма'', 09.02.2020 г.

Неделята, в която се намираме днес е Шестнадесета след Неделя подир Въздвижение и ни напомня за това, че смирението въздига, а гордостта унизява.

"Остават четири седмици до началото на Великия пост. От днес започват да звучат песнопенията, включени в Постния триод. Православната църква мъдро е отредила в днешната неделя да се чете евангелската притча за митаря и фарисея (Лука 18:10-14). В миналата неделя чухме разказа за Закхей, който също е митар, т.е. данъчен чиновник или бирник. Днешният митар обаче е безименен, което съответства на неговото поведение. Този човек, познат на всички като грабител и крадец, влиза в храма. Скрит в тъмен ъгъл, той се удря по гърдите и въздиша горчиво с думите: "Боже, бъди милостив към мене, грешника!" В същото време вътре тежко и бавно пристъпва един фарисей – набожен и мъдър човек, когото всички смятат за образец на вярата и морала. Той първо благодари на Бога, че не е престъпник и развратник като другите и най-малко "като тоя митар". След това изброява горделиво не греховете, а добродетелите си – молитва, пост, милостиня. Докато другите юдеи постят един път седмично, той пости два пъти. Докато те дават десятък на храма от всичко, което продават, той дава десятък даже от това, което "придобива", т.е. купува.

Притчата разкрива несъвместимостта между две противоположни качества – смирението и гордостта, както и между два различни вида знание. Митарят не е изцяло добродетелен и фарисеят не е изцяло виновен, но както казва Христос, единият излиза от храма по-оправдан от другия. Митарят не е похвален за престъпния си живот, а фарисеят не е осъден за спазвания двоен пост и дадения двоен десятък. Фарисеят е осъден за това, че осъжда, което е присвояване на ролята на божествения Съдия. За подобно поведение апостол Павел пише: "Кой си ти, който съдиш чуждия слуга? Пред своя Господар стои той, или пада" (Рим. 14:4). Фарисеят е порицан, защото не съзнава или нехае за скритите си грехове, за които хората вероятно не подозират, но които го правят скверен в очите на Бога.

Митарят влиза в храма, знаейки, че е недостоен. Но от друга страна той вярва, че Бог е всесилен да покрие неговите грехове и да го приеме като любящ Баща. Дали и след това митарят е продължил да краде, да лъже, да развратничи? Ние не знаем. Борбата срещу греха е тежка и продължителна, но важното е веднъж да се сложи начало. Днешната притча за митаря и фарисея ни дава един възвишен и прекрасен пример за следване, който никога няма да изгуби своята актуалност и валидност."

Архимандрит Павел Стефанов

В рубриката "Съвременна Библия" - някога белоградчишкото село Пролазница е имало представителен футболен отбор - "Гигант" - Пролазница. Когато прочетох този факт се замислих колко лесно се превръщаме в гиганти в собствените си очи. Слагаме си етикета, влизаме в гигантските обувки, надяваме гигантските си дрехи и готово – вече сме гиганти. А сега идете и се погледнете в огледалото! Там няма да видите гигант, а човек, който по-скоро прилича на клоун. Как да преборим гигантското си его? Как да осъзнаем, че отборът на с. Пролазница е имал избор и на друго, по-съответстващо на реалността име? Има само един начин – да се смирим. Какво означава това?