Силвия Лулчева: Памет, грамотност и вярвайте в доброто – има смисъл

Александър Райчев разговаря със Силвия Лулчева в ''Нашият ден''

"Аз съм бегач на дълги разстояния. Само че не бягам "към", а бягам "от". И ставам все по-млада, все по-руса, все по-висока..." Това е откъс от моноспектакъла на Силвия Лулчева "Мъжът ми е виновен“, който е повод за гостуването ѝ в рубриката "Главен герой" на "Нашият ден". Автор на текста и режисьор на постановката е Лиза Шопова. 

Силвия Лулчева винаги зарежда деня си. Искам добър старт. Това е важно като послание и като емоция:

"Понякога ми свършва кибритът... Мантрата на всички, живеещи под стрес, а ние сме много, може би това ще бъде и заглавието на следващата ми пиеса... Да, искам добър старт. От това много зависи. Гледам към светлината да правя добро и да обичам. Така се зареждам."

Изповедта на Силвия Лулчева пред почти интимното пространство на новата сцена в Сатирата COMEDY BAR ("Ако мине КАТ, ще кажат, че не спазваме дистанция" – казва актрисата) е изпълнена с хумор, ирония, самоирония и самокритичност. 

Лулчева не крие, че е била мноого изкушена да се намеси в писането на текста:

"Не крия, че пробутвах на Лиза разни работи – опитвах ужким случайно, ужким нарочно, много официално, като есемеси... всякакви съобщения ѝ пращах... молби за съавторство... Не стана. Лиза Шопова е режисьор и автор, а пък аз съм актрисата, която дава сценичен живот на героинята." 

Доколко е автобиографичен моноспектакълът

"Никак. Лиза се опита да сложи име на героинята, после го махнахме. Единственото близко е това, че и аз имам майка, да ми е жива и здрава, и дете, с което мога да водя тези разговори, но това не е копи-пейст от личното в служебното. Голям зор видя да ме вкара (Лиза Шопова – бел.ред.) в обувките на такъв тип актриса... Голямо набутване, докато вляза в обувките на Пепеляшка – бях с 8 номера по-голям крак. Единственото, което имахме като отправна точка в началото, е, че исках да бъдат три поколения жени и аз да съм в средата – и дъщеря, и майка." 

Младежкият театър

"Отглеждането на младежка публика, работа с млади хора, възпитаване на вкус, задаване на стандарти, откровеното и често говорене с младия зрител няма да излезе от мен, без значение дали съм щатна актриса на трупата на Младежкия театър. Той се казва сега Николай Бинев и срещата с този човек също ме е белязала завинаги. Младите хора са ми интересни и любопитни, имам памет за онова, което е минало преди мен. Помня срещите си и искам да ги разкажа и предам на тези, които идват след мен. 

Ако сега не възпитаме и не отгледаме театрална публика, тя няма как да дойде по-късно в който и да е театър. Дори кварталното читалище е моята мисия и кауза. Да могат децата и там да срещат големи имена."

Актрисата спомена за болката си за Балетния конкурс във Варна. За да се стигне дотук, явно има проблем в управление, мениджмънт: "Няма начин да няма начин", казва Лулчева и цитира Чърчил, който по време на Втората световна война, когато са искали да закриват театри, "Тогава за какво я водим тая война?!"

"Памет и паметник са свещени думи, църква, в която трябва да се кръстиш всеки Божи ден."

Актрисата е категорична, че именно медиите трябва да дадат възможност на онези нешумни, по-мълчаливи, по-скромни, по-интровертни – интелектуалци да ги наречем, които не участват в риалити формати, не са обект на ухажване от най-гледаните предавания, но те съществуват и те са тези, които трябва да задават стандарти и да възпитават вкус!

"Иначе, пак младите хора, виждат едни грешни модели на поведение, които формират неправилна посока и посоката става или Терминал 2, или някаква 15-минутна слава, която не ти носи нито радост, нито удовлетворение, нито душата расте, нито пляска с криле, нито се стреми нависоко. А интелигентни хора – художници, писатели, поети, творци има – и те не са внесени отвън." – казва Лулчева.  

"Памет, грамотност и вярвайте в доброто – има смисъл" – синтезира актрисата.