Нови лаборатории ще дигитализират българското културно наследство

публикувано на 16.02.20 в 12:00

Доц. д-р Петко Христов за новите лаборатории за дигитализация на културно наследство

Националният етнографски музей съдържа над 50 хиляди артефакти, събирани от 1906 година насам, от всички региони на България, от българските общности в чужбина, от различните културни, етнически и религиозни общности които населяват страната ни. Важен архивен център за нематериално културно наследство от гледна точка на богатствата които съдържа. Пример за неговата уникалност са запазените пълни записи на всички събори на народното творчество в Копривщица от 65-та година до днес. И всичко това все още на носители, които не са достатъчно трайни.

Именно поради тази причина Националният етнографски музей, като част от консорциума Наследство.БГ, избран за изграждане и развитие на Център за върхови постижения по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, ще изгради три нови лаборатории за дигитализация на движимото и недвижимото културно наследство, за да бъде то съхранено и предадено на бъдещите поколения на България.

Повече за проекта и къде ще се реализира, разказва доц. д-р Петко Христов, директор на Института за етнология и фолклористика.

Архивът на ИЕФЕМ е един от най-старите в държавата и е наследник на архива създаден в Народния музей, който е опазен и до днес въпреки, че през 40-те години по време на Втората световна война бомби попадат точно върху сградата, в която се е намирал музеят. Значителна част от него е унищожена както и архивните документи. Но тогавашни учени са успели да съхранят голяма част от него, запазвайки го в мазето на днешното 7-о училище и след това пренасяйки ги в сградата на Двореца, където през 50-те години е създаден Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей към Българската академия на науките. До ден днешен това богатство се опазва там, но съвременността изисква други условия и форми на неговото съхраняване и представяне. В научния архив се пазят плаки с образи, рисунки и акварели в допълнение към текстовете, които представят пълноценно народната ни култура.

Ани Кирилова, гл. ас. в Института разказва повече за това богатство, как и защо е важно то да бъде съхранено, а също така допълва картината около залите на Двореца, в който ще се помещават новите лаборатории.