Да бъдеш прима балерина в Телавивската опера и редник в израелската армия

Когато в спектакъл на „Лебедово езеро“ на Телавивската опера гледаш танца на прекрасната Одета-Одилия в изпълнение на Анаел Затейкин трудно може да си представиш, че пред теб е редник в израелската армия, която в момента отбива редовната си военна служба и за да участва в спектакъла, е само в градски отпуск. След края на преставлението нежното момиче трябва да свали палците и да нахлузи грубите войнишки обувки. На следващия ден я очакват военни учения и стрелкова подготовка. И така до следващия спектакъл или репетиция. За ежедневния екзерсис Анаел търси закътано място, далеч от погледите на другите войнички, които по същото време си почиват или се грижат за външността си.

Емигрантката от Русия е пристъпила прага на балетната зала още когато е била на 4 години. Майка й, солистка в Пермския театър за опера и балет, след пристигането в Обетованата земя не е можела да са занимава с любимата си работа. Конкуренцията с балерини, пристигнали от цял свят, била жестока. Става балетен педагог в провинциална балетна школа, но държи двете й момиченца много сериозно да учат класически танц. И това е години наред. Не пропуска да ги изпраща и на международни конкурси в цял свят, за да се съизмерят с другите балерини и да се утвърдят като солистки в Израел. Първа постъпва в армията по-голямата й дъщеря. Служи на общо основание. Трите години воински упражнения не се отразяват добре на кариерата й. Налага се да се преквалифицира като компютърен специалист. Анаел, обаче, още преди да получи повиквателна, има зад гърба си достатъчно световни балетни титли, за да я признаят за „ надарена танцьорка“ и да може да очаква друг статут.

Всеки месец от Телавивската опера изпращат на щаба на армията графика на репетиции и представления, в които Анаел Затейкин трябва да участва. За тези часове и дати тя получава градски отпуск. Тогава, когато другите танцьори от телавивския балет отиват да почиват у дома, Анаел отново става войничка. По-трудно е да се получи разрешение за участие в международни конкурси. От 13- годишна Анаел се състезава на балетния подиум. Първият медал обръща ценностната система да девойчето, което дотогава ходи редовно на репетиции, но ненавижда балета. Това е бил сребърен медал от конкурса в Москва в категорията „младша вазраст“. Постепенно тя осъзнава, че танцът е нейната съдба. Най-тежко й е било по време н новобранския курс. 4 месеца не е имала отпуск и се е занимавала само с военна подготовка. Оказало се, че стреля доста добре. Ловко се провирала между кръговете с бодлива тел и се катерила по стени. Само нежните й ръце получили мазоли и започнала да напълнява, защото не се спазвала строгата й диета, а след учение всички са много гладни. Командирката й разрешала да става час преди останалите момичета и да прави крос, за да поддържа формата си. Майка й я е приучила, че самодисциплината е най-важна за успеха.

По време на пътуванията си по света Анаел винаги посещава спектакли на местния балет. Неин идеал са две балерини от Кралската опера „Ковънт Гардън“ в Лондон Наталия Осипова и Марианела Нунес. За израелската балерина е важно да се запази традицията на руския класически балет в Израелската опера. Като солистка тя се опитва да постигне и нещо от местния, еврейски дух при интерпретацията. Според критиката особено успешна е в спектаклите „Цигулар на покрива“ и „Укротяване на опърничавата“, където съчетава класически танци и модерната хореография. Засега това е нейното бъдеще. Не смята да се пресели в друга държава. В същото време смята когато завърши службата в армията да следва задочно. Била е изключително силна по математика и физика в училище и вероятно ще учи компютри.


Още от Каста дива