Обсъждат нов статут на наградата "Пловдив"

| обновено на 18.02.20 в 12:52
С Пенка Калинкова разговаря Веселина Пеева

Обсъждане на постъпилите предложения в общинския отдел „Култура, археология и културно наследство“ по проекта за нов статут на награда „Пловдив“ в областта на изкуството и културата ще се състои в Дом на културата „Борис Христов“.

За първи път в новия проект на статут е включена и възможност за удостояване  със специална награда „Пловдив“ за изключителни постижения и цялостен принос в областта на изкуството и културата.

Всяка година на 24 май – Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост, кметът на Пловдив връчва престижното отличие на творци, творчески колективи, културни, образователни и други институции за конкретно произведение, събитие или факт с реален принос за развитието на културния живот на  Пловдив, реализирани в предходната година в отделните категории.

Важният въпрос е какво да направим за повдигане престижа на наградата. Нали се гордеем с Пловдив, творците издигат авторитета му, правят града по-значим, заяви театроведът и дългогодишен член на театралното жури за присъждане на наградата Пенка Калинкова.

Би могло  Радио Пловдив да предостави студиото си и всички номинирани за наградите да бъдат представени от тези, които са ги предложили и ако трябва, те да се самопредставят. Публиката да участва с аргументи и въпроси и това събитие да се предава по радиото. Какво целим? Широко демократично представяне на хора, които са предложени за престижните награди. Така се създава едно очакване, а развръзката ще бъде на самата церемония при връчване на статуетката изработена от скулптора Димчо Павлов.

Наградата е пловдивска и трябва да знаем, че парите са от бюджета на Общината. Нека не подценяваме  пловдивските специалисти. Много от хората, членове на журитата, са национално известни фигури.  

Наистина трябва да не познаваш пловдивската култура и творци, за да предложиш за членове на журитата непловдивчани.

Калинкова коментира и назначението на новия директор на ОИ „Старинен Пловдив“ Богомил Грозев. 

Чух името му като съпродуцент на филма „Завръщане“ и вярвам на  Елена Кантарева, на Мая Мартинова и други специалисти в „Старинен Пловдив“, защото познавам резултатите от тяхната работа. Те се довериха на избора му.  Ние трябва да се доверяваме на пловдивските професионалисти. А след  Атанас Кръстев – Начо Културата, след Елена Узунска и някои техни ученици, трудно се намират хора, които да опазят и развият „брошката върху ревера на Пловдив“, подчерта Калинкова.

Тя препоръча да се провери собствеността на всяка една къща и сграда – паметник на културата на територията на Стария град.  

Журналистът Евгени Тодоров заяви своята скептичност за  отзвука  и значимостта на наградите „Пловдив. 

Наградите имат нисък престиж и въпросът е как те да се ориентират към пловдивчани, като се издигне техния престиж. Смятам, че сега ще си поговорим и ще остане отново най-лесната система и най-лесно контролираната - да се формират групи по жанрове, които ще си гласуват и на другия ден никой няма да  коментира наградите. Само една тясна общност от хора с интерес към тях.

Тодоров предложи наградите да се връчват от независими експерти, за да няма конфликт на интереси.

Смущаващо е, че новата голяма награда пак ще се връчва от представители на културни институции. Там няма частни институции или независими интелектуалци, а само хора, които са на общинска заплата.

Във връзка с новоназначения директор на ОИ „Старинен Пловдив“ Тодоров подчерта, че само заявеното от Грозев „наличие на интересни идеи“ не е достатъчно като аргумент да заеме позицията.

Учудващо е, че Общината има десетки пиари, а ние от „улицата“ научаваме за новия директор. Това е недопустимо. Но дай, Боже, да излезе нещо. Не ги интересува какво мислят пловдивчани, а те мислят може би най-добре. 

Хората в журито трябва да бъдат „на една ръка разстояние“ от Пловдив, защото това, което градът създава в областта на културата, трябва да е значимо в национален контекст, заяви Асен Асенов - директор на фондация "Едно".

Той бе категоричен, че наградите не трябва да стават чрез номиниране.

 Ако поканим т.н. авторитети, всеки един от тях ще познава значимото създадено през годината в неговата област. Така ще отпадне и процесът на номиниране.

Наградите не трябва да бъдат връчвани и само на отделни хора, а още и за проекти, които променят облика на града. Такъв пример е проект „Капана“, който е безспорен и чрез култура промени градската среда.

Пловдив се заявява като национален културен център и няма причина да се затваря в себе си. След като правим заявка да бъдем лидиращи в областта на културата, не би трябвало да имаме никакви притеснения да бъдем оценявани отвън.

„Съхраняване на паметта“ е категория, която е много обща и трябва да се прецизира.

Наградите трябва да имат национално значение и да се връчват от министъра на културата. Крайната ни цел е да произведем културен продукт, който да дава добавена стойност на града и да го позиционира като национален културен център. 

Чуйте още от звуковите файлове:   



Още от БНР уеб