Сам в света и сам пред Бога – за последните мигове от живота на Левски

Румен Леонидов разговаря с Добрин Денев, Симеон Янев и Любомир Канов в ''Премълчаната история''

През 1883 г. Захарий Стоянов, събирайки документи и спомени за книгата си „Васил Левски. Дяконът. Чърти от живота му”, научава, че е жив и живее в София свещеникът, който е дал светото причастие и е изповядал Левски в деня на обесването му. Името му е Тодор Митов, иконом, архиерейски наместник и настоятел на митрополитската църква „Свети Крал”, днешната „Света Неделя”. Намерил свещеника, той си записва целия разговор, превърнал се в годините в неоценим документ за последните часове от живота на Апостола. 

Ето запис на разказаното от свещеника при тая среща: ”Убесен на 26 (точната дата е 6 февруари по тогавашен стил) вторник, заранта рано. Вторник е бил пазарен ден, та затуй тогава го обесили – да види мало и голямо. Стоял на въже до пладне – публика нямало. Изповедта станала до самата бесилница. Прекръстил се, преди да приеме причастие. Казал, че е свещенодякон, че каквото правил, е мислел, че е за народа и проси прошка от Бога и от народа. Бил хладен, но малко заплакал – очите му се напълнили със сълзи. Била му вързана главата.”

Захари Стоянов веднага документира разговора си и твърди, че Левски е качен полумъртъв на бесилката. По-късно той го заявява още по-безусловно: „Трябва да ви кажа и това, че нашият херой се е самоубил.”

В разговора участват проф. Симеон Янев; проф. Добрин Денев; д-р Любомир Канов, психиатър.


Още от Премълчаната история (1001 защо – Ефир знание)