Карловци сведоха глава пред саможертвата на Васил Левски

| обновено на 19.02.20 в 15:47
Репортаж на Екатерина Костова

С архиерейска Света литургия и панихида в памет на Васил Левски в родния му град Карлово започнаха възпоменанията по случай 147 години от неговата гибел. Дядо Арсений, викарният епископ на Пловдив, отслужи службите в черквата „Света Богородица“, където Левски е бил ръкоположен за дякон през 1859 година. 

По калдъръма в двора на черквата "Света Богородица" още преди служенията започнаха да се събират карловци и гости на града. Мнозина се спираха за снимка пред паното върху фасадата на сградата, върху което е изобразен Левски. То е дело на  карловеца Дечко Тодоров, разказа учителят Любомир Жеков, който идва тук всяка година на 19 февруари, но все повече не иска да изрича с думи какво точно за него е Дякона:

Даже никой не трябва да си позволява да казва нещо повече, защото започва това име да девалвира, въпреки старанието на хората да кажат нещо повече.Ако го оставят малко на мира,сигурно ще даде знак, че не трябва толкова да се шуми. Не разбирам защо трябва да бъде светец - той е свят пред хората, за които е живял и умрял. 

Лиляна Пашунова и Ани Атанасова идват тук с целия пенсионерски клуб от Пловдив, в който членуват. За тях Левски е вяра, надежда и трепет. Човек, от който все повече имаме нужда днес.

България има нужда от такива хора като Левски. Ако ги има, ще продължат делото му велико.

И докато в храма пред портрета на Левски като дякон епископ Арсений отслужваше панихидата и Архиерейската света литургия, отвън, където на метри е Средно училище "Васил Левски", възпитаниците му се подготвяха да тръгнат с шествие към площада с неговото име. За по-малките ученици  Левски е "велик герой, създал хиляда комитети, които са ни освободили". И заветите, които ни е оставил:

"Ако печеля, печели цял народ. Ако загубя, губя само мене си" - помни Галин. 

А за единайсетокласниците Левски е пример, който ще бележи целия им живот: 

Човек трябва сам да реши дали е такъв белег. Ако реши, че иска да ръководи дпо някаква друга мярка, има пълното право. Но мисля, че тази мярка - васил левски - като личност, каточ овек, посветил целия си живот на освобождението на България, е много по-важно - казва Момчил.

Аз смятам, че не трябва да го приемаме само като легенда или икона. Аз лично го приемам като мой приятел, като човек, на когото мога да споделя. Нашето училище ни възпитава да ценим ценностите, които той е приел за святи и важни. И те са близо до сърцата ни - допълва Ева.

За щастие училището ни дава възможност на всички ученици да покажем своите таланти и така имаме възможността да се вдъхновим от неговата личност и да покажем какво можем - обобщава Йоана. 

В митинга-поклонение пред мемориала на Левски на площада с неговото име и тази година участваха военослужещи от 61-а Карловска бригада. А паметникът се отрупа с цветя. 

По-късно в Международния студентски конкурс на тема „Васил Левски – диалози във времето, диалози с времето“ отличието за най-добро есе бе връчено на Диляна Тончева, бакалавър по специалност „Журналистика“ във ВТУ „Св.св. Кирил и Методий“. Творбата й бе класирана на първо място сред близо 40 есета на студенти и докторанти от България, Украйна, Молдова, Франция и Холандия.

Репортажът е в звуковия файл.

Още от Ден след ден