(Не)зависимостта на властите

Интервю на Александър Райчев с Димитър Ганев и Татяна Буруджиева за ''Нашият ден''

Има ли (Не)зависимост на властите в България? Каква е политическата обстановка у нас? Как се съотнасят помежду си изпълнителната, законодателната и съдебната власт в светлината на ситуацията от последните седмици. Политолозите Димитър Ганев от "Тренд" и доц. Татяна Буруджиева коментираха в "Нашият ден":

"Проблемът не е в разделението на властите, а в това, че съществува огромно изкушение, когато си в една власт, да се опитваш да се месиш и в другата. Ако говорим за съдебната власт, там подозрението за тази (не)зависимост идва от наличието на квоти. Но по някакъв начин трябва да се формализира изборът на институциите вътре в съдебната власт, и този избор не може да бъде абсолютно безконтролен от страна на другите власти. 

Често забравяме, че става въпрос за разделение на властите, но и за взаимен контрол и за взаимодействие", смята Татяна Буруджиева.

Идеята за абсолютна независимост е толкова погрешна, колкото и идеята да сме тотално зависими.

"Българинът се държи като във феодализма – той иска да има господар, силна ръка, някой, който вместо него да взема решения. Това все още доминира в обществото. В същото време постоянно казва: "Няма там някакви си политици и народни представители да ми казват какво да правя" Няма пълна независимост нито пълна зависимост", категорична е доц. Буруджиева. 

По отношение на функцията на президента Буруджиева подчерта:

"Функцията на президента не е да управлява. Тя е именно в говоренето, в поставянето на въпроси, в изискването на действия и позиция от управлението." Доц. Буруджиева смята за малко силно изказването на Радев за служебен кабинет: "Функциите на един служебен кабинет не са да разчисти авгиевите обори на едно лошо управление, а да ни доведе по демократичен начин до по-добро управление."

Политологът Димитър Ганев представи проучването на "Тренд" за обществените нагласи през февруари, направено за "24 часа", и коментира общественото послание на конфронтацията между властите: 

"Когато става дума за разделение на властите – едни са формалните отношения към институциите, от друга страна, трябва да имаме предвид, че живи хора са начело на тези институции. А това, че конституционната рамка формира някакъв тип независимост, това далеч не означава, че става дума за реална независимост."

В тази връзка това, което направи г-н Гешев онзи ден, беше демонстрация на форма на независимост.

"Г-н Гешев каза нещо срещу премиера, каза нещо срещу президента, нещо срещу лидера на опозицията и назова поименно няколко крупни български бизнесмена. С което главният прокурор иска да каже: "Аз не съм зависим от властта, не съм зависим от президента, нито от опозицията, нито от бизнеса – т.е. "Аз не съм техен инструмент". Ще видим дали действията на президента ще покажат това."

Димитър Ганев определи като политически акт/жест/символ приемането на поканата на Владимир Путин да участва в тържествата за 9 май. "Посоката на България е съвършено ясно – към нашите евроатлантически партньори. Радев не е поставял под въпрос това нещо. От самото начало на своя мандат президентът говореше, че ще работи за подобряване на отношенията между България и Русия."

Нагласи на българите към основните партии и институции

Електоралните нагласи през февруари очертават формула 5+1 партии при следващ състав на Народното събрание – това са  ГЕРБ (20,3%), БСП (18,1%), формацията на Слави Трифонов (7,1%), следвани от ДПС (6,7%) и Демократична България (4%). ВМРО остава с 2,6% подкрепа. Лек спад на положителната оценка на работата на парламента, а правителството се държи на сходни нива в сравнение с последните месеци, сочи проучването на "Тренд". При оценката за работата на президента се отчита лека ерозия, без това да довежда до безпрецедентно ниски нива на подкрепа. Проучването отчита подобряване на стойностите за оценката на работата на прокуратурата в сравнение с проучването през месец ноември. Традиционно при встъпването в длъжност на нов титуляр начело на институция се регистрира повишаване на доверието, а към това трябва да се добавят и акциите на прокуратурата от началото на годината.

"Намираме се в момент, когато до редовните парламентарни избори остава година и нещо. Но това е твърде много политическо време...", каза политологът.

Още подробности можете да чуете от звуковия файл.


Още от Нашият ден