Култура на гурбета

Интервю на Александър Райчев с доц. Петко Христов за ''Нашият ден''

Как да представяме подобаващо нашето културно-историческо наследство? Как да определим националните символите на новото поколение? Как да изградим българската идентичност и да съхраним традициите и ценностите, които ще предадем на следващите поколения? 

Доц. д-р Петко Христов, бивш директор на Националния етнографски музей, гостува на "Нашият ден" и разказа за „културата на гурбета“, за опазването на културното наследство:

Винаги има някакви маркери, някакви символи, които ни обединяват. Доц. Христов даде за пример Левски, като най-светлия символ на българската национална идея, който присъства навсякъде, вкл. в историческата диаспора на много места по света. 

Култура на гурбета

"В световната наука се говори за култура на миграциите, а най-точно е да се каже "култура на мобилност", особено през последните 30 години. Погледнато в исторически план, трансграничната трудова мобилност на Балканите е нещо, което съществува от векове в редица региони. Един от най-задушевните цикли от българския фолклор са гурбетчийските песни."

Доц. Петко Христов и Александър Райчев (от дясно наляво)В глобализиращия се свят тази Европа, от която сме част, няма нищо с онази от от преди 30 години.

"Наистина светът се променя, ние се променяме и се надявам, че това е за добро. Кое ни помага хем да сме граждани на света и едновременно с това да оставаме българи?

Всяко поколение изгражда своя образ на това какво е българското. Процесът на изграждане на идентичност е процес на идентифициране. От общото културно наследство на Балканите в един момент всеки народ казва "Това е само мое" и отказва да го сподели." 

Как да пренесем във времето културното наследство, което наричаме наше

"Хубавата новина е, че Институтът за етнология и фолклористика се включи в Националната програма "Наука и образование за интелигентен растеж". Важна брънка сме от консорциума, ръководен от СУ, "Наследство БГ". Целта е да изградим три лаборатории за дигитализация на културното наследство. Две от тях ще са в нашите архиви и една в Етнографския музей. Народописният архив на Института за етнология и фолклористика, например, е събиран от времето на основаването на Народния етнографски музей (1906). Има уникални неща! В Националния етнографски музей само има над 50 000 артефакта, които ще се постараем да дигитализираме – те са не само от България. А в Националния център за културно наследство се пазят записи на всички събори за народно творчество в Копривщица..."

Повече подробности можете да чуете от звуковия файл.


Още от Нашият ден