Измерения на паниката от зараза

Анат Сарагусти: Истерия има, защото се знае малко за коронавируса

Страхът от зараза поставя глобализацията в опасност, казва израелският коментатор

Интервю на Феня и Искра Декало в предаването ''Хоризонт до обед''
В романа „Чума“ писателят Алберт Камю е описал как са се отнесли към разболелите се от коварната болест в Алжир и целия ужас на здравите да не се разболеят.

Противоборството и жестокото отношение към жертвите на епидемията, а от друга страна чувството за самосъхранение се превръща в истинска драма, защото и едните, и другите са твърдо уверени в правата си, както и че другите са несправедливи към тях. 
Има и по-тежки исторически факти - през 14 век живи са били изгорени евреи в синагогата им в Кьолн, а също и на няколко места във Франция и Швейцария заради религиозни изисквания за стриктно спазване на хигиена.

Сега коронавирусът вилнее в Далечния изток.

"Истерия в цял свят има, защото се знае малко за самия вирус, как протича болестта и какви усложнения предизвиква. Не е намерено още лечение. Ентропията е идеална среда за слухове и страхове. Веднага в нета намериха място конспиративни теории, че болестта е тъмно лабораторно дело, че някой иска да съкрати числеността на човечеството, че това е част от икономическото противоборство между Запада и Изтока и много други", каза за "Хоризонт" Анат Сарагусти, коментатор по въпросите за социалната справедливост и активистка по правата на човека в Израел.

Най-естествената реакция на чувството за несигурност е да се опиташ да се оградиш от евентуална опасност, изтъкна Сарагусти

"Политици се презастраховат, като затварят граници, не пускат в държавите си чужденци и изолират дори собствените си граждани, завърнали се от странство. Създават се и извънредни наредби със строги санкции към тези, които не спазват карантината. А всяко извънредно законодателство, независимо какви са причините, които са го породили, ни кара да светне лампичката за ограничаване правата на човека. По телевизията в Израел имаше репортаж как и без това недостатъчните санитарни инспектори посещават домовете на хора, били на почивка в Тайланд, които трябва две седмици след завръщането си да са под домашна карантина. Оказало се, че единият от тях пие с приятели в някакво заведение, а другият се нахвърлил на инспектора, защото и карантината, заради която не може да ходи на работа, и самата инспекция била навлизане в личното му пространство", допълни Анат Сарагусти.

Ебола и ТОРС са по-смъртоносни от коронавируса, изтъква тя.

"Първите две болести се разпространяват в ограничен географски район - Африка. Европейците и американците например се чувстват защитени на своите континенти, в своите държави. Бедните и гладни африканци няма как да стигнат до тях. А при нас казват: „Далече от очите - далече от сърцето.“ Хората от Далечния изток са много пътуващи по света. А и да се пътешества в Далечния изток е мода, дори страст у израелците в момента. Освен това стоките, произведени в Китай, Хонконг, Корея и Сингапур стигат до всеки от нас. А с това всеки от нас чувства опасността да стане жертва на вируса", подчерта Анат Сарагусти.

Склонни ли са здравите към дискриминация спрямо болните, а и към заплашените от заразяване?

"Трудно бих нарекла случващото се расизъм или някаква дискриминация. Това не са хора, които се намират в неравностойно положение. Зад тях стои държавата им, здравеопазването, социалните служби. На никого не са отказали екстрена помощ, защото е от друга националност или раса. Въпреки това считам, че глобализацията е в опасност. Трудно е да се говори за свобода на придвижване на хора и стоки, щом всички са сковани от страх. Идеите пътуват по интернет и не са заплашени. Рядко съм виждала толкова празни зали по големите летища. Когато научих, че е затворена и Миланската скала (там случайни хора не ходят), а също, че е прекъснат Венецианският карнавал и има опасност да не се проведе Миланската седмица на модата, та дори Олимпийските игри са под въпрос, ми стана ясно, че политиците се презастраховат, а и страхът на хората взема връх и те се въздържат от всичко, което не е в обичайния им дневен ред".

Епидемията има и икономически аспект, припомня Анат Сарагусти.

"Дават пример, че е достатъчно една гайка, която се произвежда в Китай, да липсва, за да не може да бъдат сглобени кола или камион. Икономиката днес е глобална и липсата на стоки, детайли, електроника от Китай и другите държави от Далечния изток вече се чувства при нас, дори преди да е дошъл самият вирус. Независимо че на съвещание на икономическите министри на Европа и Световната банка в Швейцария са заявили, че затрудненията от Далечния изток почти няма да се отразят на световната икономика, не вярвам в това. Мисля, че липсата на стоки ще се задълбочава. Това е още една причина не да се дистанцираме от хората, които трябва да ги произведат, не да ги отделим като на „острова на обречените“ (кой оживял, оживял), а да им помогнем максимално. Ние не можем без тях, както и те без нас", коментира Анат Сарагусти пред БНР.

Интервюто можете да чуете в звуковия файл.


Още от Хоризонт до обед