Простете и простени ще бъдете

''По пътя към храма'', 01.01.2020 г.

Неделята, в която се намираме днес се нарича Неделя Сиропустна. Неделя, в която за последно консумираме млечни хранителни продукти, както и става взаимно всеопрощение между християните.

"Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви" (Мат. 6:14-15).

"Братя и сестри,

днешният ден би могъл да се нарече празник на мира и любовта. За вярващите хора, които поемат от утре попрището на Великия пост, този ден служи за освобождението на душата от оковите на греха и литване към духовни висоти. Ето какво ни предлага днес нашият Господ - да простим на своите ближни обидите, оскърбленията и провиненията срещу нас. Той казва: "Ако простите на човеците съгрешенията им и вам ще прости небесният ви Отец. Ако ли не простите на човеците съгрешенията им и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви".

Спасителят е знаел, че прошката е нещо много трудно за човека. И все пак, Той изисква настойчиво това. Върховният момент на Неговата саможертва на Кръста е израз на тази ненадмината добродетел. Явно е, че прошката е Божия проява и за да се осъществи от хората, те трябва да се стремят към самия Бог. Отношенията на хората се определят от любовта. Който не прощава на човеците, винаги, когато изрича думите на Господнята молитва: "И прости дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си!" (Мат. 6:12), изпросва за себе си осъждане от Бога. Древният свят имал други добродетели: храброст, мъжество, великодушие, търпимост, но на злото отговарял със зло. Прошката, както и любовта са Божии свойства и ние сме призовани да живеем с тези добродетели. Но как да се приложи това? Можем ли ние сами да стигнем до този връх на доброто? Щом Бог е любов, ние - слабите, егоистичните, надменните, непримиримите, можем ли да Го следваме?

Нашият народ е възприел някои неща от св. Евангелие и ги е внедрил в своя бит и традиции. Обучен от своите деди през вековете, той и досега поддържа прекрасния и затрогващ християнски обичай на този ден да си прощаваме един на друг прегрешенията. По-младите отиват при родителите си, при кръстниците си или по-възрастните от тях и искат прошка. Събират се на прощална вечеря. Целуват си ръка, пожелават си "леки и спасителни пости". Няма по-лек и резултатен пост от широкоотвореното и пречистено от злоба и мъст сърце. Чуден, мил и смислен обичай на прошка, който ни доближава до Божията любов, обичай, който затрогва и хора, които са далеч от църквата.

Ето ни сега пред Господа. Пред Него да си подадем ръка. Господи, прости ни и помогни да надделеем себе си и злото в нас, за да простим на всички! Амин!"

Ставр. Ик. Иван Л. Кондаков

В рубриката "Съвременна Библия" - паниката е естествено състояние за човешката душа. Паниката е родена от страховете ни. Бързото разпространение на коронавируса генерира мощна вълна от страх. Вицепремиерът Томислав Дончев призна, че в България се наблюдават първи признаци на масова психоза. Библията има какво да каже за страховете ни. Страхът не е слаб враг и да бъде победен с човешка сила не е възможно. Затова в Библията откриваме как и с какво оръжие е редно да се изправим срещу врага. Първо ни е нужно да познаем истината, която ще ни направи свободни. Второто е моментът, в който осъзнаваме, че истината е личност. Тази Личност е готова да застане до нас в личната ни битка със страховете ни. Страхът се побеждава с истината, а истината има име - Исус Христос.


Още от По пътя към храма