Западните покрайнини – отчаяние и покруса

Митко Новков разговаря с проф. Божидар Кунчев и д-р Валентин Янев в „Премълчаната история“

Ньойският договор – освен че откъсва трайно от България Вардарска и Егейска Македония, освен че закрива излаза на страната ни към Бяло море с предаването на Западна Тракия на Гърция, заедно с това предоставя на Сърбия изконни български земи на западната ни граница – Пиротско, Царибродско, Босилеградско, Трънско, Кюстендилско, в които етническият състав е почти 90-95% българи. 

Решението обаче идва по настояване на Сръбското кралство, което се обосновава, че два пъти страната е била жертва на агресия от страна на България, следователно трябвала да има някаква защитна полоса, която да я брани и да ѝ предостави време за реакция. Първоначално сръбските искания са били този отбранителен пояс да включва дори и Видин, но след като комисията от Антантата видяла паметника на скулптора Андрей Николов, посветен на Сръбско-българската война от 1885 г. с полегналия воин, покосен от смъртта, отсъдила, че щом артистите на един народ са способни да изразяват по този покрусен начин воинските си победи, то той едва ли би могъл да бъде обвинен в жестокост и агресия. И Видин остава, слава Богу, в българските предели.

Но Западните покрайнини не остават и така са обречени на изоставане и мизерия – обичайните търговски пътища са пресечени от границите (между двете световни войни наблюдатели отбелязват, че българо-сръбската граница била най-охраняваната в Европа), а населението е подложено на насилствена асимилация и терор. Западните покрайнини, дори и 100 години след Ньойския договор, са земи, обхванати от отчаяние и покруса – без надежда за оправяне, без усещане за бъдеще. Но пък милеещите за тях не спират да мислят как тази ситуация да се промени. 

На това е посветен сборникът с материали от конференцията на тема „Западни български покрайнини“ със заглавието „Съдбата на българите в Западните покрайнини 100 години след Ньой“. Нашите сънародници там се надяват и българските медии да бъдат по-активни и по-внимателни към ориста им и предаването „Премълчаната история“ откликва на това очакване: на 11 март броят е посветен на Западните покрайнини. В него ще вземат участие проф. Божидар Кунчев, българист и историк на литературата, и д-р Валентин Янев от Граждански комитет „Западни покрайнини“.

Още от Премълчаната история (1001 защо – Ефир знание)