Роман Кисьов: Водим битка не само на биологично, но и на духовно ниво

Сега е време за равносметка, пренареждане на ценностите и обръщане към себе си

Интервю на Бояна Андреева с Роман Кисьов в предаването ''Сценична треска''

Днес се случва голямо изпитание за света, държавите и всеки от нас поотделно. Това каза в предаването "Сценична треска" художникът и поет Роман Кисьов.

Тази несигурност ме мобилизира, споделя той. „Да преодолявам страха и доколкото мога да помагам и на други да преодоляват страха, защото страхът е най-лошият съветник, намалява жизнените сили, които са вложени в нас – имунната система не само на биологично ниво, но и като дух, като справяне и борба с предизвикателството, което идва към всеки един от нас.”

„Мистерия”, 2017 Автор: Роман КисьовСпоред Кисьов настоящата битка с Covid-19 е не само на биологично, но и на духовно ниво. „Неслучайно този коронавирус в момента е една мистерия в много отношения. Може би ще се разгадае, но това се отразява и цели не само да удари здравето на човека, но и неговото психично и духовно здраве.”

Кисьов смята, че в ситуация като днешната човек трябва да търси връзка първо със самия себе си. „Неслучайно е тази изолация в момента – това всеки да си стои вкъщи. Това е шанс всеки един да потърси онези връзки, които може би е загубил в грижите, в социалните контакти, в тичането, в оцеляването. Защото може да се окаже, че в борбата за оцеляване - за хляба, за насъщния е загубил себе си.”

Животът е вложил в нас сили за преодоляване на такива предизвикателства, вярва поетът. „И затова е важно да оценяваме този дар, да оценяваме това, което сме получили.”

„Мигове вечност II”, 1993 Автор: Роман Кисьов

Кисьов вижда в сегашната криза шанс за пренаредба, не само за творците и техния свят, който, така или иначе, е в някаква степен изолиран. „Това е време за равносметка, за една пренаредба на ценностите – на личните, субективни ценности. За това кое е излишно, кое е външно някак си, суетно, което не ползва, което ни вкарва в заблуди, почитане на идоли, а не на самия източник на силата, която е вложена във всеки един.”

Моето поколание помни много кризи, моменти на социални трусове, глад и лишения, допълва Роман Кисьов и нарича това „една опитност, която вече на друго ниво ни напомня да се усъвършенстваме”.

Кои са неговите спасителни пояси?

Нямам спасителни пояси. Има спасителен кораб, Ноев кораб. И това е Творецът, източникът на живота, Творецът с главно „Т”, който ни дава жизнено дихание, който се грижи за много неща, които ние докрай не оценяваме, или един повече, друг по-малко. Които трябва да преосмислим. Самият живот, самата сила, вложена в живота, е моят спасителен кораб.”

Изкуството не е самоцел, не е „спасително убежище, където да се затворя и да избягам”, признава още Роман Кисьов. Трудните времена раждат силно изкуство, особено когато става дума за поезия, убеден е той. „Аз лично в такъв момент на криза не мисля за творчеството си – то или идва, или не идва.”

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
Още от Сценична треска