Нужни са още мерки срещу кризата, сега рискът е за хората

Интервю на Иванка Петкова с Румен Гълъбинов

На българската икономика са необходими антикризисни мерки с непосредствен ефект. От предприетите вчера от Правителството  нито една не е за безвъзмездно подпомагане на българските граждани. Това заяви икономистът и финансист Румен Гълъбинов

Той посочи, че в Гърция например се дават по 800 евро на човек, който не може да работи в карантинен период.

 У нас сега няма свободно движение и това възпрепятства възможността на хората да работят. Неплатеният отпуск не е решение и държавата трябва да плати поне една минимална месечна работна заплата на тези, които не могат през този период да отидат на работа, поради естеството й. Не всички могат да работят он лайн от къщи.

Сега доста хора са принудени да излязат в неплатен отпуск или да се регистрират като безработни. Но това са права, които ги имаме по осигуряването. В този момент държавата трябва непосредствено и безвъзмездно да подпомогне хората. Много добър пример в това отношение даде президентът Тръмп в САЩ, който заяви, че ще раздаде минимум 1000 долара чек на всеки, за да го подпомогне.

Гълъбинов заяви, че  тези 60% , които се предвиждат за заплатите, са копиран опит от Германия. Само че там до останалите 100% има плащане от страна на работодатели и на компенсационен европейски фонд, така че хората ще си получат пълната заплата за времето на карантината. А случаят в България не е такъв.

От тези 60% са изключени хората, които се самоосигуряват, а групата им е над 200 000.

1500 лв. безлихвени заеми не са безвъзмездна помощ от държавата. Те ще бъдат безлихвени, докато хората имат възможността да ги плащат. В момента в който хората вече не успяват да правят това, ще им се начислява наказателна законна лихва 10% . Това не е безвъзмездна помощ.

Предложените мерки са недостатъчни и държавата поема най-малък риск за сметка на гражданите и фирмите.

Ситуацията е безпрецедентна и трудна. Това е рецесия породена от бедствието коронавирус. Имаме комбинация от два значителни фактора и поради това трябва да процедираме по начин, както се процедира при бедствия. Това са форсмажорни обстоятелства. А ние имаме и законодателство в тези случаи – на хората да се плаща поне 325 лв.

Защо сега на хората да не се плащат поне по  500 лв нетно на осигуряващо се  и самоосигуряващо се лице държавна помощ, а на пенсионерите също да се предвиди държавна помощ. На хората с най-ниски пенсии да се даде още една минимална пенсия.

Тези, които сега се регистрират като безработни също ще претоварят осигурителната система. Натоварва се и НЗОК и държавата трябва да помисли как да подсили финансирането на тези две социални системи.

Да бъдат раздадени корпоративни кредити за 2,5 млрд лв е решение. Но трябва да се знае кои фирми ще имат достъп до тази мярка и процедурата да е прозрачна.

Специално за автомобилната индустрия, която работи с вносни доставки, ситуацията  е временна. И тази криза доказва слабостите  в глобалната икономическа система – веригата на доставки и веригата на добавена стойност.

Убеждаваме се че концентрирането на около 80%  от доставките от една държава, колкото и голяма и силна икономически да е тя, не е решение и това ще бъде преразгледано.  Ще има преразпределение на веригата на доставки, съответно – на инвестиции и на добавена стойност. От това  преразпределение ние може да имаме полза и това е шанс за нашата индустрия.

Цялото интервю – от звуковия файл:


Още от Ден след ден