Бодро да се изкачваме по духовните стълби

''По пътя към храма'', 29.03.2020 г.

Неделята, в която се намираме днес е Четвърта на Великия пост, посветена на един отец на Църквата, който както тогава през своя земен живот, така и днес подклажда силата на вярата, надеждата и любовта в сърцата на хората в Христа Иисуса нашия Господ, а именно, св. Йоан Лествичник.

"Поздравявам ви братя и сестри с неделния ден, който е посветен на паметта на Йоан Лествичник – велик подвижник на древността, аскет, учител на Църквата, който е оставил своето произведение "Лествица" за духовно възрастване. Този път на духовно усъвършенстване е изминат и опитно описан от него самия. В първата глава той пише, че Господ ще ни съди не за това, че не сме творили чудеса, че не сме извършили нещо необикновено, а ще ни съди, защото не сме оплаквали своите грехове. Ето какво най-важно се изисква от нас, заради което и ни се дава Великият пост, заради което Господ е създал Църквата, та да можем със своя покаен плач да умием своите грехове така, че те да се заличат от душата ни. Ето към какво ни призовава Йоан Лествичник, който сам изминал този път и бил свидетел на подвига на множество подвижници – на много хора, угодили на Бога.

И макар сред нас да няма чудотворци, макар сред нас да няма особени подвижници, макар сред нас да няма аскети, но да се каем и оплакваме своите грехове ние можем. Но само че много често правим това формално и повърхностно. Ние можем да плачем от обиди, можем да плачем от безсилие, можем да плачем заради някакви неуспехи – това понякога извиква у нас сълзи. А ако така остро осъзнаваме своя грях, че той с болка се отразява в сърцето, та да почувстваме остро, че не може да се живее с греха, че не бива в сърцето ни да се загнезди този мъртвешки, лишаващ ни от свобода и радост чуждороден елемент, който попада в нашето сърце, защото ние се поддаваме на своите страсти, беззаконни или несвоевременни желания, когато временното поставяме по-високо от вечното, своето удоволствие, своя покой, или някакви свои потребности поставяме по-високо от служението на Бога и по-високо от служението на хората.

И постът се състои не само от въздържание от блажна храна. Това е преди всичко въздържание в мислите, въздържание на езика, с който ние грешим постоянно – произнасяме се грубо, един друг се обвиняваме и обиждаме. Това е много труден пост и той е много по-важен, отколкото хранителния пост. Още повече, че някои просто не могат поради здравословното си състояние да постят според цялата строгост на Устава. Животът сега е друг, не е задължително да изпълняваме всички ограничения по отношение на храната, но ние можем в пълна степен да се въздържаме от лоши постъпки, лоши мисли. Това може да изисква от себе си всеки – и детето, и възрастният, и здравият, и болният, стига само да се отнася към себе си строго и да се уповава на Господа. Тогава Господ, виждайки този стремеж, това старание, ще изпълни желанията на нашето сърце. Искаме ли да побеждаваме своите грехове от дълбините на сърцето си, значи ще победим. Ето тази искреност не ни достига, за нея е нужно да се молим и просим Господ да укрепи вярата ни. Амин."

Протойерей Александър Ильяшенко

В рубриката "Съвременна Библия" - какво да правим със страховете си? Трябва да се изправим срещу тях, но с какво оръжие? Отец Джузепе Берардели оставя безсмъртно послание – оръжието, което смазва страха е вярата в Христос и словото Му. Чуйте една трогателна история! Тя ще помогне да откриете мира, струящ от сърцето на Спасителя. Този мир не зависи от обстоятелствата. Той тече като пълноводен поток дори и в най-смъртоносната битка.

Слушайте ни всяка неделя сутрин след новините в 8:00 ч. и в ранното утро на понеделник от 01:00 ч. през нощта.


Още от По пътя към храма