Марин Янев: Театърът е жив!

Изключителен принос има българският театър в моя живот, казва актьорът

Интервю на Рада Стойкова с актьора Марин Янев за „Артефир“

Всяка награда е повод за радост и някакво удовлетворение – нещо като аплодисменти... още повече, когато те идват от гилдията. Хубаво е да те награждават, въпреки че когато прочетох формулировката на наградата "За изключителен принос към българския театър", се смутих леко. Това каза награденият с "Икар" – актьорът Марин Янев.

Аз работя нещо, което ми доставя удоволствие, изпълва живота ми и в това не виждам нищо изключително от моя страна. А пък за изключителен принос към българския театър въобще не мога и да си помисля, че касае мен. Вършил съм си работата с голямо удоволствие , понякога тя ми е носила и разочарования, но, общо взето, е осмисляла живота ми. Ако трябва да говорим за изключителен принос, той е в обратната посока:

Изключителен принос има българският театър в моето житейско присъствие, в моето развитие

еатърът осмисли моя живот и го направи такъв, какъвто е днес, и от което аз не се оплаквам. Аз съм обременен наследствено от любовта си към театъра. Моите родители работеха във Варненския театър – не на сцената, а зад декора. Баща ми беше театър майстор, а майка ми гардеробиерка – проходих в театъра, от дете съм задишал тоя въздух – на грим, на прах... Не съм и помислял, че може да върша нещо друго, това беше и неизказано желание на моите родители, които търсеха някаква "реабилитация", че най-сетне чрез мен ще стъпят на сцената. Може би звучи смешно, но аз не допусках, че на актьорите им плащат, мислех, че те плащат, за да играят. Това беше моята детска представа за тази професия. Убеден съм, че не парите са водещи в актьорската професия. Убеден съм, че не парите са в основата на тази всеотдайност, на това себевричане, себераздаване..."

Но актьорската професия без призвание, без месианство не може да съществува, не може да се упражнява. Другото е лъжа.

Първо, трябва да има цел, актьорът трябва да знае какво иска чрез една или друга роля. След това идва и чувството за самооценка. "Ако ти, актьорът, тази роля не е повод да кажеш нещо от себе си към това, което вече е казал авторът и изисква режисьорът, то няма смисъл. Тогава ти изчезваш, ти се губиш, няма те. Това се опитвам в годините да обяснявам на режисьорите:

Допуснете актьора за сътворец! Той също трябва да има своето право този образ да бъде повод да каже и той нещо свое. Ако аз нямам какво да кажа на публиката чрез образа, пиесата, то тогава за какво е това – ако е само една суета... 

Честит НИ празник, защото съм убеден, че това е празник на хората които правят театър и които обичат и гледат театър! 

За жалост и двете страни сме лишени от възможност да бъдем заедно, но това не ни лишава от желанието това да се случи след цялата тази напаст... Когато гледам и слушам аплодисментите на хората по балконите – било в Италия, били в България – това ми напомня – ето едно средство на театъра публиката да благодари на тези, които вършат нещо за нея. 

Театърът е жив! 

Сега той е на улицата, по балконите, но е жив! Дано не стихват тези аплодисменти.

На 27 март честваме Световния ден на театъра. По традиция в този ден Съюзът на артистите в България връчва на специално тържество годишните си награди на най-добрите постижения в театралното изкуство. Кои от номинираните ще получат награда, трябваше да стане ясно на 46-ата церемония по връчването, която за съжаление няма да може да се състои на традиционната дата – 27 март, заради епидемията от коронавирус. Оставаме в очакване на времето, когато церемонията по връчването ще бъде възможна, но все пак вече са известни носителите на специалните награди „Икар 2020“ и в „Артефир“ ви срещаме с един от тях – обичания актьор Марин Янев, който е удостоен с престижната Награда за изключителен принос към българския театър. Актрисата Снежина Петрова е отличена за значимостта и постиженията в проекта „Медея“. „Икар“ за чест и достойнство се присъжда на режисьора Никола Петков, а за принос към музиката – на Кирил Маричков.


Още от Артефир