Проф. Портъс: Британското правителството разписа на здравеопазването празен чек

| обновено на 28.03.20 в 11:13
Интервю на Веселин Паунов с Джонатан Портъс за „Събота 150“ на програма „Хоризонт“

„Не вярвайте на мита, че трябва да пожертваме живота си, за да спасим икономиката“. Под това заглавие в статия в „Гардиън“ Джонатан Портъс, професор по икономика и обществена политика в лондонския Кралски колеж, оборва появили се твърдения в британски медии, включително и в авторитетния „Таймс“, че ако пандемията коронанавирус доведе до падане на брутния вътрешен продукт (БВП) с повече от 6,4 процента, ще има повече жертви в резултат на рецесията, отколкото при опита да се победи вируса. С други думи, че е по-добре да бъде оставен вируса да вземе своите жертви и да отмине, но икономиката да продължава да функционира на пълни обороти без излишни харчове.

Джонатан Портъс, който никога не се е свенил да критикува британското правителството, обаче сега смята, че въпреки известното закъснение Даунинг стрийт е реагирал много правилно на кризата, поставяйки здравето над икономиката и готовността да задели на националното здравеопазване колкото е необходимо средства в борбата с пандемията.

Кореспондентът на БНР в Лондон Веселин Паунов разговаря с проф. Джонатан Портъс.

- Определено най-голямата загриженост на правителствата по света е, че здравните им системи няма да могат да се справят с криза като сегашната. Така че първият ми въпрос към професор Портъс е може ли да се търси връзка между състоянието на здравеопазването и видовете мерки и бързината, с които се прилагат? 

- Безспорно Обединеното кралство реагира по-бавно от други страни, но това беше в резултат на възникването и решаването на различни научни и политически въпроси, за които не мога да коментирам кой беше прав и кой крив. Не мисля обаче, че това има пряко отношение към състоянието на здравеопазването.

- Все пак доколко смятате, че здравеопазването е готово да се справи с пандемията и какво всъщност означава „да бъдеш готов“?

- От една страна бих казал, че тъй като за съжаление националното здравеопазване бе много лошо финансирано и страдаше от остър недостиг на персонал през последните 10 години - повече от 100 000 работни места бяха вакантни - системата е много по-зле подготвена, отколкото трябва да бъде. Това е един от аспектите.

От друга страна, тъй като националното здравеопазване е много централизирана система, изцяло управлявана от правителството, без участие на застрахователни компании и не е фрагментирана, това означава, че когато парите са на разположение, а такива сега бяха осигурени, то може да реагира много по-бързо.

- Във вашата статия става дума за забавената реакция на правителството. След оповестените строги мерки за социално дистанциране обаче продължава да цари неяснота кои точно са ключови работници, кои сектори от икономиката могат да продължават да функционират, какви са трудностите да бъдат убедени работодателите, че здравето е по-важно от икономиката и печалбите и съответно работниците и изобщо хората, че здравето е по-важно от нарушаването на личната им свобода. По какъв начин правителството ще отправи правилното послание?

- Мисля, че през последната седмица имаше много ясна промяна от страна на правителството. В началото, когато започна всичко с коронавируса, до голяма степен определено имаше объркване, но е справедливо да отбележим, че това са много трудни времена, нещата се развиват много бързо и не е никак лесно да се вземат решения. Мисля обаче, че правителството даде ясно да се разбере, че негов приоритет в най-скоро време е да се установи контрол над пандемията със всички необходими средства. Негов ръководен принцип е, че здравето е приоритет. Това е много важно. След обръщението на премиера към нацията ясно пролича промяната в позицията на правителството.

- Защо все пак правителството се забави? Вече беше ясно какво се случва в други страни и имаше критики към Даунинг стрийт.

- Честно казано, не знам. Не съм експерт по въпроси на медицината. Със сигурност имаше дебати в правителството как да се постъпи и това не е изненадващо в тази толкова динамична ситуация. Аз наистина трудно бих могъл да коментирам решенията от медицинска гледна точка. За мен е важен икономическият аспект.

- Какви тогава са най-големите предизвикателства сега пред националното здравеопазване от икономическа гледна точка?

- Най-голямото предизвикателство за националното здравеопазване точно сега е просто да има достатъчно капацитет да се справи с пика на пандемията, когато той настъпи, а ние не знаем точно кога ще стане това. Ето защо властите бързат да изградят нещо като спешна полева болница на територията на големия изложбен център Ексел в Източен Лондон. Положителният момент от икономическа гледна точка е, че повече не би трябвало да има финансови проблеми. Правителството на практика разписа на здравеопазването празен чек. 

- Пак що се отнася до икономическия аспект, вие коментирахте изявлението на американския президент Доналд Тръмп, че повече хора ще умрат при самоубийства в резултат на затъващата икономика, отколкото от самия вирус или с други думи - да спасим икономиката, пък хората кучета ги яли. Вие определихте тези думи като глупост.

- Това е чиста лудост. Аз нямам никакво колебание да кажа, че поведението на Тръмп е просто безотговорно както от гледна точка на здравето, така и от гледна точка на дългосрочния интерес за икономиката. Вижте, аз съм бил много критичен към икономическата политика на британските правителства през последните години и по-конкретно за това, че строгите икономически мерки и орязването на общественото финансиране през тези години ни поставят в много по-лоши позиции, отколкото е добре да бъдем, за да се справим с тази криза.

Мисля обаче, че чисто икономическият отговор на правителството на задаващата се криза бе много добър, като се има предвид натискът, на който е подложено. Властите сега правят всичко необходимо да гарантират, че на икономиката няма да бъдат нанесени дългосрочни щети. Заделени са средства да се помогне на хората да не загубят работата си или бизнеса си. Разбира се, може да се желае и повече, има пробойни, но за момента правителството прави възможно най-доброто.

- За никого не е тайна, че националното здравеопазване има проблем с персонала. Много елитни британски лекари отиват в Съединените щати или други страни за по-добро заплащане и по-добри условия на работа. В същото време има поток към Острова на специалисти от страни от Източна Европа, например. Дали така не се създава риск тези страни, каквато е и България, да се справи по-трудно с една по-сериозна криза?

- Да, има такъв риск. Има опасност тук и особено за по-бедните страни. Нещата опират до това държавите да направят възможно най-доброто, което могат с ресурсите, с които разполагат.

Цялото интервю може да чуете от звуковия файл.

Още от Събота 150