Владимир Шопов: ЕС цялостно преформатира плановете си

Интервю на Весела Владкова с Владимир Шопов за „Събота 150“ на програма „Хоризонт“

Заради коронавируса има цялостно преформатиране на политическата рамка и планираните действия на ЕС в идните няколко години, каза пред БНР политологът Владимир Шопов.

„Една от последните радикални идеи е не просто да бъде преструктуриран новият европейски (7-годишен) бюджет, а всъщност той да се превърне във финансова основа за иницииране на дългов инструмент, с който да се управлява оттук нататък чисто финансово кризата“, каза той в предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“.

Падане на табута

„Навлизаме в период, в който много от табутата падат“, каза той и посочи едно от падналите табута по отношение на Европейската централна банка. След 2008 г. там имаше много стриктни правила каква част от дълга на отделните членки на еврозоната може да бъде изкупуван от ЕЦБ, което сега е паднало.

Според Шопов ЕС отново е изпаднал в ситуация на асиметрия между очакванията и неговия капацитет, поради което не смята за съвсем основателни критиките за реакцията на европейските институции в сложната ситуация.

„Наличният инструментариум бе активиран в рамките на няколко седмици“, каза той и обърна внимание на още една мярка – светкавичното трансформиране на европейските фондове от програмни и инвестиционни инструменти в национален публичен ресурс.

Сред отпадналите табута са и за дефицит до 3% в бюджета, както и правилата за държавна помощ.

Според Шопов част от процедурите трябва да бъдат възстановени след преминаването на кризата, тъй като политическото и икономическо управление на ЕС ще стане невъзможно.

Северът ще отстъпи от свои позиции

„Но по-интересният разговор е в каква посока ще се придвижат решенията за следващата вълна от мерки на ЕС, най-вече по отношение на случващото се в еврозоната“, каза той. И припомни, че при предишната криза 2008-2009 г. северните държави успяха да удържат становището си за рамката за реакция.

„На мен ми се струва, че от това, което предстои да видим, този сценарий изглежда все по-нереалистичен. И че в идната година-две ще има отстъпление от позициите на държави като Германия“, каза той. И се аргументира:

„Защото оттук нататък, без следваща интеграционна вълна, най-вече по отношение на фискалния капацитет на монетарния съюз, удържането на единството и функционирането на Съюза ще стане много трудно“.

Шопов посочи, че сегашното разделение в ЕС е много по-голямо от предишната криза и че намалява броят на държавите, които застават зад Германия и Холандия (които са твърдо против общи еврооблигации заради кризата с коронавируса).

„В същото време се увеличава броят на държавите, които стоят на много по-радикални позиции“, добави той.

Според него има поле за междинни решения, но всяко едно от тях предполага падане на нови политически табута.

Голяма възможност за Източна Европа

Говорейки за преформатиране на 7-годишния бюджет на ЕС, той прогнозира, че по всяка вероятност неща като „Зелената сделка“ ще минат малко на заден план.

Другият по-съществен процес, който той очаква, е „вплътняване на идеята за европейска автономност и суверенитет“.

„Струва ми се, че ще станем свидетели на доста сериозни развития по отношение на стратегическите индустрии“, каза Шопов и посочи, че друго решение на ЕС, останало незабелязано, е за защита на критичните индустрии от други играчи в глобалния свят – т.е. изкупуване на фирми на ниски цени от Америка, Китай, Индия, откъдето и да било.

По думите му това е голяма възможност за Източна Европа в зависимост от това как ще се позиционира в този очертаващ се процес на репатриране на производства, капацитети, ускорена европейска интеграция в области като изследвания и др.

Крачка напред към едно „различно“ разширяване на ЕС

Чудесна новина за целия регион е, че Северна Македония е членка на НАТО, а и заедно с Албания получи зелена светлина за преговори за членство в ЕС.

До голяма степен решението за преговори за еврочленство със Скопие и Тиране е очаквана, защото критиците на това решение през миналата есен като цяло получиха това, което искаха – известна промяна в методологията и начина на воденето на преговорите.

Той изрази съжаление, че разширяването на ЕС през последните години се бе превърнало във вътрешнополитически пинг-понг, като даде за пример Франция, където президентът Еманюел Макрон се опитва с твърдия си подход да отнеме един по един аргументите на крайната десница.

Шопов каза, че решението, в което не се посочва дата за старт на преговорите, ще бъде използвано „тактически“, най-вече по отношение на Албания.

„Но трябва да свикнем с мисълта, че това разширяване и преговорите са съвсем различни от предходните – с възможности за множество блокирания на процеса, частично отпушване…“, каза той и прогнозира, че „лупата на наблюдение“ на двете страни и техните системи ще става много по-силна и ще дава възможност да по-директна интервенция от страна на Европейската комисия и страните членки.

Цялото интервю може да чуете от звуковия файл.

Още от Събота 150