Аксиния Михайлова за избраната и наложената самота

Поетесата бе удостоена с френската Национална награда "Макс Жакоб" за стихосбирката "Целувката на времето"

Интервю на Дарина Маринова с Аксиния Михайлова за ''Артефир''

Поетесата Аксиния Михайлова бе удостоена с френската Национална награда за поезия "Макс Жакоб" за стихосбирката "Целувката на времето". Заглавието на книгата идва от едноименното стихотворение, което не е публикувано на български. Повече от половината от стихотворенията в тази книга не са публикувани на български. Книгата е в три части – "Удавени сенки", "Плачът на жените" и "Ръженът на гласните". Изговарят различни теми – смъртта, раздялата, любовта, трансформацията на самотата, желанието животът да продължи, да се помириш със себе си...

През 2014-а с книгата си „Ciel à perdre“ ("Небе за изгубване") Аксиния Михайлова стана първата българка, спечелила наградата „Аполинер“, често наричана „Гонкур за поезия“. С наградата "Макс Жакоб" е удостояван и Кирил Кадийски, за цялостен принос. 

Това е 70-ото връчване на наградата "Макс Жакоб". Учредена през 1951 г., тя се дава, съгласно завещанието на Макс Жакоб, "за да се прославят творби, в които няма нищо скалъпено, никакви превземки, творби, изразяващи искрени неща, с ясна мисъл, написани с уверена ръка и възвисяващи човека. Няма място за никакъв глицерин, разните му там глицинии, гланцове, сладникавости, сапунени мехури и словесни еквилибристики". 

За избраната и наложената самота разказа в "Артефир" поетесата Аксиния Михайлова.

Аксиния Михайлова е известна българска поетеса и преводач. Лауреат е на националните награди за литература „Иван Николов“, „Христо Фотев“, „Милош Зяпков“ и др. Работила е като редактор и преводач в издателство „Парадокс“, от основателите на сп. „Ах, Мария“. На български език в неин превод има текстове от Жан Жоне, Пиер Буржад, Тахар Бен Джелун, Жан-Клод Вилен, Едмон Жабес, Лионел Рей, Жан Оризе, Рьоне Шар, Андре Брьотон, Бенжамен Пере, Луи Арагон, Пол Елюар, Робер Деснос, Владас Бразюнас и др. Членува в Българския хайку клуб. Автор е на няколко поетични книги: „Тревите на съня“ (1994), „Луна в празен вагон“ (2004), „Три сезона“, „Най-ниската част на небето“ (2008), „Разкопчаване на тялото“ (2011), Ciel à perdre („Небе за изгубване“), Gallimard, 2013 – на френски език, с награда „Аполинер“, „Смяна на огледалата“ (2015), Lе baiser du temps – Gallimard, (2019).

Още от Артефир