Странстването като духовно извисяване

Разговор на Силвия Чолева с Братислав Иванов в ''Артефир''

Един от най-големите световни поети Мацуо Башьо (1644–1694) е известен у нас със своите хайку, но вече можем да добавим към колекцията си от негови творби и пътеписа „По пътеките на Севера“ в превод на Братислав Иванов. Това е книга, която надхвърля жанровото определение, изпълнена е със стихотворения, с разкази за светилища и манастири, исторически места, за поети, отшелници и герои, със съвсем прозаични преживявания, с описания на красиви месности, с премеждия, с трудности по време на пътуването, с болезнени и с приятни моменти... 

Странстването, което предприема поетът през 1689 година, не е просто изминаване на един маршрут из по-непознатите земи на Север. Това е и духовно пътуване – както навътре в себе си, така и навън – по пътеките на японската история, на формирането на японския дух. 

В пролога Мацуо Башьо пише: 

„Дните и месеците са само наши гости по пътя си във вечността. Така е и с годините, които идват и си отиват. Тези, които прекарват живота си в лодка сред морската шир, както и тези, които посрещат старостта с конска юзда в ръка, пътувайки ден след ден, също са странници, а странстването е тяхната обител. И в миналото мнозина са срещали смъртта си на път.“ 

Поетът намира смъртта си през 1694 година, след като се поболява по пътищата на Япония. Книгата е двуезична, съдържа предговор от Братислав Иванов и обяснителни бележки за по-голяма яснота и разбиране на произведението.

Чуйте Братислав Иванов