Весела Чернева: Слуховете за смъртта на ЕС са преувеличени

Интервю на Деян Йотов с Весела Чернева за предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“

„Бацилът на разделението“ е заразил Европа, каза преди седмица пред АФП един от главните архитекти на днешния ни съюз - бившият председател на Европейската комисия Жак Делор.

Имунната система на Евросъюза е отслабена значително от финансовата криза от 2008, последвалата дългова криза в южните членки на еврозоната, мигрантската вълна и Брекзит. Затова, констатира Жак Делор, има опасност европейският проект да загине от липсата на солидарност сред страните членки как да се спасят от пораженията на коронавируса.

За нов план „Маршал“ под формата на ревизирана нова финансова рамка за следващите години мечтае Урсула фон дер Лайен - настоящата председателка на Еврокомисията. Северът и Югът в еврозоната обаче се сблъскаха челно за финансовия план за социално и икономическо спасение на Европа.

9 страни членки, сред тях най-тежко ударените от коронавируса Италия и Испания, настояват за издаване на общи еврооблигации - коронаоблигации. Богатите и пестеливи, като Германия, Нидерландия, Австрия и Финландия обаче са против.

Защото общите дългови инструменти теоретично би трябвало да разпределят риска и да намалят бремето за закъсалите държави, като в същото време увеличават до известна степен бремето за останалите.

Страстите се разгоряха. Стигна се и до публични обвинения на най-високо равнище. В крайна сметка най-вероятно другата седмица ще се стигне до комбинация от три други инструмента. Обявените вече 100 милиарда евро, които Еврокомисията смята да заеме с гаранции от страните членки, 200 милиарда евро от Европейската инвестиционна банка и 400-те милиарда евро от Европейския стабилизационен механизъм, достъпни при все още неуточнени облекчени условия.

Наред със „социоикономическото цунами“, както се изразява премиерът на Италия Джузепе Конте, в Европа се забелязва и нов феномен. Виктор Орбан - премиерът на Унгария, се сдоби с неограничена власт за неограничено време под претекст борба срещу коронавируса. Никой друг политик в Източна Европа не е ставал толкова могъщ след 1989 година.

Пред БНР Весела Чернева, ръководител на софийския офис на Европейския съвет за външна политика, коментира, че положението с европейското разединение наистина изглеждал драматично преди около седмица – десетина дни: „Тогава видяхме ефекта от затворените граници, от това, че Германия каза, че не иска да дава от своите маски и обдишващи апарати на Италия, а според проучване 60% от италианците заявяват, че ЕС не им помага по никакъв начин“.

„Оттогава нещата се промениха и то по-няколко начина – стана ясно, че ЕС няма на разположение нито лекари, нито медицинска апаратура, която да дава, че това са страните членки и не може Брюксел да бъде обвиняван за всички грехове. Второ, много бързо ЕС, за разлика от кризата от 2008 г., успя да отпусне едни много големи суми – само за Италия 750 млрд. евро помощ“, каза Весела Чернева в предаването „Събота 150“ и подчерта, че подобни финансови инжекции не е имало в историята на ЕС.

„Предвижданията за смъртта на европейската интеграция са доста преувеличени“, подчерта тя и изтъкна, че европейската солидарност работи.

„Все повече гласове се чуват в Германия, че бюджетът на ЕС трябва да бъде увеличен, което означава, че страните, които внасят повече, отколкото получават, ще трябва да внесат още повече“, отбеляза Весела Чернева по повод идеята за нов план „Маршал“.

„За ЕС ситуацията в Унгария безспорно е екзистенциален въпрос – дали може един деспот, един човек с тоталитарни инстинкти, който напрактика унищожи конституционния ред в своята държава и иззе безсрочно цялата власт да бъде част от масата на 27-те“, коментира тя извънредните мерки срещу коронавируса в Будапеща, от които Брюксел е недоволенПолицейски патрул в Унгария следи за спазване на мерките срещу разпространението на коронавируса, 30 март 2020 г..

Цялото интервю можете да чуете от звуковия файл.

Още от Събота 150