Теодора Димова: Удивена съм от нашето общество, което се оказа много запазено и със здрав защитен механизъм

    Да бъдеш допуснат в стаята на писателя, като запазено пространство за творчество, метафора на същността и правото му да пише, наистина е нещо много специално. Както беше казала и Грация Ливи в своите известни пет есета, портрети видени отвътре: „Само този, който е изцяло целеустремен, има право на своя, вътрешна стая”. С тези мисли  започвам да чета публикувания откъс „Спокойно в стаята си” на Теодора Димова в Портал Култура, дори и без да подозирам, че е част от романа, който тя пише във време на карантина, когато светът се бори с предизвикателството коронавирус.

    В звуковия файл можете да чуете разговора на  Любима Бучинска в предаването за изкуство и култура на Радио Благоевград с писателката Теодора Димова за пандемията, вярата и книгите:

    Теодора Димова е сред най-известните и четени български писатели. Авторка е на 9 пиеси, сред които са "Без кожа", "Змийско мляко", "Кучката", "Любовници", "Невинните" и др., играни в различни театри в страната и чужбина. През последните години бяха публикувани романите ѝ "Емине", "Майките", "Адриана" и "Марма, Мариам", както и повестта "Последният рожден ден". През 2006 г. "Майките" спечели Наградата за източноевропейска литература на Bank Austria и KulturKontakt. Книгата има 11 издания у нас и е публикувана на 9 езика, между които немски, френски, руски, полски, унгарски, словенски и др. "Адриана" е преведена във Франция и в Чехия. През 2010 г. "Марма, Мариам" спечели Националната награда Хр. Г. Данов за българска художествена литература. Нейният роман "Влакът за Емаус" (2013) спечели наградата за проза на портал Култура за 2014 г. Най-новият ѝ роман – "Поразените" – излезе през август 2019 година.

На снимката: Теодора Димова с майка си Лили и баща си Димитър, 1965 г.
Още от БНР уеб