Любовта на Орфей в постановка на Метропорлитън опера Ню Йорк

Както по-голяма част от оперните театри по света отвориха своите безценни архиви така и МЕТ предложи запис на операта „Орфей и Евридика“ на Глук от 1 ноември 2019 г. Диригент е Марк Уигълсурт, ролята на Орфей изпълнява Джейми Бъртън, Евридика е Хей Хюнг Хонг, Амур е Хера Хейсанг Парк.

На 5 октомври 1762 г. във Виена е представена за първи път операта „Орфей и Евридика“ на Кристоф Вилибалд Глук. Той вече е известен композитор в цяла Европа. Въпреки многото творби представяни с успех Глук има нови виждания за операта. Но едва срещата с граф Джакомо Дурацо и най-вече с поета Раниеро де Калцабиджи го подтиква да направи голямата крачка. Според него сложните драми на Метастазио трябва да бъдат заменени с действие основано на някой мит и свързано с морална идея. Така се ражда „Орфей и Евридика“ – опера, която обединява текста на Калцабиджи, музиката на Глук, хореографията на Гаспаро Анджолини и сценографията на Джовани Мария Куалио, а първият Орфей е кастратът Гаетано Гуадани, Евридика е Лучия Клаверо, а Амур Мариана Бианки.

Съдбата на Орфей победил със звука на своята лира адските сили е най-яркият оперен мит. Митът за свръхестествената сила на музиката, която поставена в служба на любовта побеждава смъртта. С него е свързана и историята на операта, измислена в началото на XVII век в барокова Италия с двете „Евридика“ – на Якопо Пери и на Джулио Качини във Флоренция през 1600 и „Орфей“ на Клаудио Монтеверди в Мантуа през 1607 година. Подхранен от този мит „Орфей и Евридика“ на Глук на свой ред се превръща в мит: виенската версия, а след нея и парижката дълго време били смятани от музикалните историци, като отправна точка за реформата на Глук, като възраждане на оперния жанр, освободен от условностите на барока.

Музиката на операта била композирана през зимата на 1761/62, а лятото на 1762 представена на фрагменти в тесен кръг на „приятели на реформата“. Премиерата била в градския театър във Виена за празник на австрийския суверен и в присъствието на императрица Мария-Тереза. Това било театрален спектакъл събрал най-добрите артисти на Виена за представление за избрана публика. Дирижирал сам авторът. Реакцията на публика била сдържана. Обвинявали Глук, че в операта му „страстите не са ярки“, „преходите от едно към друго емоционално състояние са прекалено бързи“. Едва след няколко спектакъла настъпило разведряване, въпреки че мърморенето на консервативните дворцови кръгове продължило.

В Италия в преработен вид била играна в двореца в Парма като част от триптих наречен „Празници на Аполон“. През 1774 дошъл ред на парижкото представление с нов текст на френски, с добавени вокални, танцови и инструментални номера и с нови щрихи, които направили оркестрацията още по-великолепна.

„Когато започнах да пиша музиката на тази опера имах намерението да я избавя от всякакви злоупотреби, промъкнали се в оперите поради суетността на певците и отстъпчивостта на композиторите, които така дълго развалят италианската опера. Исках да огранича музиката в операта до рамките на действителното ѝ предназначение – да служи за засилване на изразителността на поезията, без да става причина за прекъсване на действието и да го охлажда чрез излишни украшения“ – споделя композиторът.

Съдържание на операта „Орфей и Евридика“ на Глук

Слушайте операта в предаването „Неделен следобед“ на 26 април от 14 часа

Още от Неделен следобед