По следите на българския архитектурен модернизъм

Разговор на Ирина Вълчанова с Васил Макаринов за ''Семейно радио''

"Поемаме на задочна разходна из софийските улици, за да обърнем поглед към сгради, на които е възможно до този момент да не сме обръщали особено внимание. Може би защото са издържани с преимуществено прави линии и без много орнаменти. Това обаче са сгради, които свързваме с модернизма в архитектурата. За да се научим да ги разпознаваме по-добре, а и за да разберем повече за тях", на помощ идва гостът на предаването "Семейно радио" - изкуствоведът Васил Макаринов от фондация "Българския архитектурен модернизъм".

Васил Макаринов започва с това, че за сметка на липсата на орнаментика, архитектурният модернизъм работи с други категории като съотношение, обемно-пространствена композиция, излъчване на материалите и т.н.

Това е архитектурата, припомня нашият гост, която възниква в Европа в края на двайсетте и началото на трийсетте години на ХХ в. и навлиза бързо и у нас. Въпреки това, по-никакъв начин не може да става дума за директно привнасяне. Подобно на движението "Родно изкуство", зародило се в самото начало на 20-те години у нас, което успешно съчетава европейските художествени тенденции с българските традиции в живописта, така и модернистичната архитектура търси и намира своя български облик.

Сред емблематичните  сгради на модернизма у нас  са "Зала България", част от комплекс, построен от "Чиновническото кооперативно застрахователно дружество", апартаментните сгради "Недков" и "Урумов", намиращи се на пресечката между бул. "Витоша" и ул. "Неофит Рилски", Народната банка и сградата на Българското национално радио.  Повече за тях, както и за централното място на  Елена Варакаджиева, Виктория Ангелова и изобщо за жените архитекти в това естетическо движение, чуйте в звуковия файл.