Ваня Монева: Човешкият глас е най-съвършеният инструмент

Няма малка и голяма сцена, казва хоровият диригент

Интервю на Бояна Андреева с Ваня Монева

"Ако човек е бил интензивен в работата си, той си остава такъв и в това време на привиден застой. Това време ни наложи един престой вкъщи, но това не означава застой." Така гледа на изминалите седмици и месеци далеч от сцената диригентът Ваня Монева, която запълва дните си с работа и даже не й стига денят.

"Не се чувствам скучаещ човек. Дори нямам време да мисля доколко тоя коронавирус ни ощетява или пък ни дава възможност да се обърнем към себе си и да видим – какво сме направили, какво ни предстои, дали си заслужава, какво ли ще е бъдещето", каза Монева в предаването "Сценична треска".

Хор "Ваня Монева" е бил пред запис на двоен компактдиск, дни преди влизането в студио обаче били наложени ограничителните мерки. „Но наученото си е научено, бързо възстановяване ще има“, оптимист е Ваня Монева.

25 години работа с нейния хор са преминали като миг. Вярва, че „човешкият глас е най-съвършеният инструмент“. Така е смятала и когато решила да стане именно хоров, а не оркестров диригент. Дирижирала е смесени хорове – женски, мъжки, детски.

В един момент разбрах, че искам да се занимавам с народен хор, защото фолклорът е в сърцето ми, в кръвта ми. Това ми е любим стил./.../ Имах нужда, необходимост да изразявам своята позиция на музикант точно чрез такива гласове и чрез такъв хор“, разказа Ваня Монева пред "Хоризонт".

Обича класическата музика, която я зарежда, вдъхновява и винаги е нейна опора. Обича да слуша и джаз, защото намира „много общо между джаза и фолклора – така както можеш да импровизираш в джаза, така можеш да импровизираш и във фолклора"

Признава, че много обича "свободата, която музиката дава“, но и това, че е трудно "да се направи добър ансамбъл от гласове и хора, които имат общ идеал, да следват обща мечта, обща цел".

„И на по-малката сцена, провинциалната сцена, навсякъде, където сме били, аз давам на момичетата упование в това да вярват, че няма малка и голяма сцена, че всички хора, които са дошли да ни слушат, са еднакво значими и важни“, отбеляза още хоровият диригент.

От петата си годинка тя е в музикалната школа, започнала е с пиано и солфеж. Още преди това установили нейната музикалност. Помни как взела хармониката на учителката в детската градина и успяла да изсвири „Вятър ечи, балкан стене“, а после се научила сама да свири на устна хармоника. „Несъзнато, интуитивно съм тръгнала към това да искам музиката да бъде част от мен.“

„За мен диригентът и балерината се раждат. Ваня е роден диригент“, казал за нея на родителите й един от нейните учители – Веселин Байчев от музикалното училище, който повлиял върху избора й да се насочи тъкмо към хорово дирижиране.

Цялото интервю слушайте в звуковия файл. 


Още от Сценична треска