НБУ се включва в световно проучване с идея за промяна на конкретни политики у нас

Галина Маркова, НБУ: Държавата няма данни за децата с проблеми в развитието

Онлайн въпросник е отворен за родители, които желаят да участват

Интервю на Таня Милушева с Михаела Барокова и Галина Маркова

Преподаватели по психология от Нов български университет се включват в международно проучване за нуждите на семействата на деца с проблеми в развитието. Изследването е под егидата на Световната здравна организация и УНИЦЕФ и се провежда с подкрепата на „Autism Speaks“.

Данните от анкетите с родители ще бъдат използвани за промяна на социалните политики у нас, както и за въвеждането на услуги и терапии, от които имат нужда децата с проблеми в развитието.

Изследването ще бъде част от световен доклад за техния статус - изоставане, нарушения или увреждания.

Колкото повече семейства се включат, толкова по-представително ще бъде проучването за страната ни. Идеята е анкетата да се провежда през определен период от време (например на всеки 5-10 години), за да се отчита промяната в нуждите на семействата и колко работят нововъведени програми.

Родителите попълват онлайн въпросник в три части. В първата се събират данни за родителите, във втората се попълва информация за детето и неговата диагноза, а третата съдържа данни за достъпа на детето до медицински, консултативни, образователни и други услуги.

Над 350 семейства от страната до момента са се включили в анкетата, съобщи за „Хоризонт“ Михаела Барокова, докторант по психология на развитието от Центъра по изследвания в областта на аутизма към Boston University. Няма официална статистика какъв е броят на децата с проблеми в развитието у нас, уточни тя.

Повечето деца с проблеми в развитието у нас се обучават отделно. Разписаните стандарти за приобщаващо образование остават на хартия.

„Трябва да лобираме родителите да се информират, да имаме данни. Нямаме статистика. За да може да се направи политика, държавата да каже – даваме еди-колко си милиона за задължителна терапия, държавата трябва да знае колко са тези деца, на каква възраст са, колко е продължителна терапията, за да може да отпусне тези средства“, заяви в предаването „Хоризонт до обед“ д-р Галина Маркова-Дерелиева - ръководител на Ноу-Хау Центъра за алтернативни грижи за деца към НБУ. По думите й това е индиректен начин, по който родителите могат да искат определени политики за децата с проблеми в развитието. 

Изследването дава възможност родителите да кажат през какво минават и какви са техните трудности, подчерта тя и отбеляза, че няма интеграция по принцип, има интеграция индивидуално на всяко дете.

„В България имаме навика да обвиняваме хората, които имат трудности. Вместо да осигуряваме включващата среда, ние обвиняваме родителите, децата...“

Важно е специалистите от подпомагащите професии да се обучават достатъчно и практически, сега това се случва предимно теоретично, изтъкна Галина Маркова.

Приобщаването се случва най-вече през отношение, но най-вече с подготвени приобщаващи професионалисти. Затова говорим, че няма приобщаваща среда. Отношенията в училище, в центровете, по други места, в здравната система са такива, че родителят не може да бъда приобщен, включен, разбран, подпомогнат, уважен“, коментира Галина Маркова.

Много е сложно обществото да се избави от предразсъдъците си. Затова професионалните общности на помагащите професии са първите, които трябва да бъдат обучени - да види обществото, че има хора, които могат да приобщават, смята тя.

Един професионалист отива в платените услуги, защото там ще вземе повече пари. Ако общодостъпните услуги получават достатъчно ресурси от държавата (а ЕС непрекъснато инвестира в социалните услуги), то те ще бъдат на висота и един специалист ще бъде мотивиран да отиде там, смята Маркова. „Не може един социален работник да получава 600 лева заплата и да очакваме от него каквото и да било.“

Още детайли по темата чуйте в звуковия файл. 

Още от Хоризонт до обед