Ще промени ли Covid-19 градската среда

Интервю на Ирина Недева с Искра Дандолова

Ще промени ли Covid-19 градската среда, ще преформатира ли пространства и нагласи и ще се отрази ли върху интериора, който обитаваме, работейки или пък върху начина ни на придвижване?

Досега говорим повече за помещения, стълби, асансьори – важни вътрешни пространства, важно е обаче този разговор да се обърне и към откритите пространства, смята проф. Искра Дандолова, архитект и урбанист.

Снимка: ЕПА/БГНЕС

За архитектите отстоянията в пространството са ключови. На пръв поглед няма какво толкова да се измести в един град в условията на пандемия, но извън това да ходим с маски и дезинфектанти може да се помисли за по-оптимално съотношение между пешеходци, велосипедисти, заведения и автомобили, отбелязва тя в предаването „Хоризонт до обед“.     

Относно търговските площи по тротоарите архитект Дандолова посочи, че „не може да се мисли само за печалба от разполагането на маси по платното, собствениците искат да печелят, но градът е на всички и тук общината трябва да се намеси“.

Нов прочит на използването на градското пространство и социалните дейности – това е извод, който се налага от пандемията, изтъква Искра Дандолова. Необходими са повече подземни паркинги, паркираните коли трябва малко по малко да изчезнат от градовете, допълва тя.

Илюстративна снимка  Автор: БГНЕС

Индивидуалният транспорт позволява да се осигури социална дистанция, казва Теодор Рачев, съосновател на една от компаниите, които осигуряват споделените тротинетки в столицата. Това по думите му е бърз начин на придвижване спрямо трафика и градската среда.

Всеки скутер, който стига до склад, се почиства основно, хора от екипите на дневните смени също дезинфекцират тротинетките по улиците, пояснява той.

Наблюдава се завръщане към нормалните нива на услугата, растат потребителите, които си изтеглят мобилното приложение за ползването на тротинетките.

Снимка: БТА

Сега е моментът, в който всички можем да се замислим как да създадем по-голяма устойчивост на този тип услуги и транспорт – включително на придвижването с личен велосипед, като се разработят веломрежи и се осигури по-голяма безопасност на този тип транспорт, подчертава Теодор Рачев.

Как се отразиха кризата и извънредното положение на споделените офис пространства, т.нар. coworking space? Едно такова офис пространство - „Бета хаус“, става на 8 години.

В рамките на извънредното положение почти всичките им обитатели останали у дома и спазвали мерките за изолация, а двете им локации в центъра на София останали празни, разказва Методи Терзиев.

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Основна таргет група на споделените офис пространства са т.нар. дигитални номади, които са свикнали да работят на различни места.

Спадът сега е негативен за бизнеса, уточнява Терзиев, но споделя, че много хора са били по-продуктивни в среда извън офиса си по време на извънредните мерки. Той очаква повече хора да са осъзнали плюсовете на подобна среда и да припознаят в нея нови пространства за работа. „Май това бъдеще дойде с една по-голяма скорост“, коментира Терзиев пред „Хоризонт“.

Люба Христова е основател на споделения офис „Сохо“. По време на Covid-кризата затворили врати и екипът бил извън София. Почти никой от обитателите им не избрал да работи там въпреки предложените сериозни предпазни мерки.

Според Христова това е много сериозен удар върху бизнес модела, но тя е оптимист, че ще се запазят и двата модела на работа – както в големите офис сгради, така по-малките, гъвкави решения, даващи свобода на избора.

Моделът на новия тип офис ще оцелее, смята Люба Христова. „Нашата кауза е не просто да съществуваме, а да покажем, че е възможен такъв модел на работа и това се развива с много по-сериозни темпове.“ 

Всички гледни точки чуйте в звуковите файлове.
Още от Хоризонт до обед