Евгения Атанасова – Тенева: Да се отървем от комплексите си за Кристо

Той работеше със света и мимолетното, което помним със сърцето

Интервю на Ирина Недева с Евгения Атанасова – Тенева

„Материалът, с който Кристо работеше, беше светът, природата, хората в нея. И това правеше много силно цялото това преживяване да си вътре в негова творба. Неговите неща не се случваха в ателието, където си правеше рисунките, а наистина между хората, във всичко, което правят заедно, за да построят това, което той е видял в мечтите си и е измислил как да се случи наистина. Има нещо магическо в това.“ Това каза в предаването "Хоризонт до обед" журналистът Евгения Атанасова – Тенева, която е участвала в подготовката на проекта „Плаващите кейове“ и е автор на книга и филм за проекта. Филмът ще бъде излъчен утре вечер в ефира на БНТ 1.

Снимка: БГНЕС

"Да преживееш проекта, докато се случва, е нещо много силно, всеки работещ за него го чувства много свой", допълни Атанасова.

Как Кристо е разбирал мисията на изкуството? „При него изкуството е част от живота. Всеки ден, всеки миг, всичко, което е правил, по някакъв начин е отдадено на изкуството му.“

Кристо е смятал изкуството си за рационално, работещо с истинските неща. „С истинското езеро, с истинската сграда на Райхстага – че работи с тези рационални, веществени неща, а не с изображения. И в същото време у тях обаче имаше една страхотна уязвимост, едно движение, една чувственост. Дори сградата на Райхстага, покрита с тази сребриста материя, която се движи от вятъра, тя все едно оживява и сградата ще тръгне нанякъде“, отбеляза жуналистът.

Снимка: БГНЕС

Изкуството на Кристо въздейства различно на всекиго и е много далече от тесните арт среди, от галериите, музеите и чашите за коктейли, смята Евгения Атанасова. „Буквално изкуството, което е при хората, близко до хората и те са вътре в него.“  

Творецът винаги се е самоиронизирал, разказа тя. „Никога в него не съм виждала арогантност да се постави над нещата. Да, той знаеше, че е визионер. Той беше визионер. Той пренесе изкуството, което правеше от XX век в XXI век и то остана не по-малко адекватно и говорещо дори на различните поколения, които се смениха по време на неговия живот.“

Христо Явашев - Кристо  Снимка: БГНЕС

„Аз така го възприемам – като човек, който е много над паспортите и над границите. Неговите проекти минават граници между щати или се реализират в няколко държави едновременно, като чадърите в Япония и Америка. Той гледа на света като сцена за неговите произведения. Мисля, че ние трябва да преодолеем този свой комплекс спрямо Кристо и да се радваме, че е роден в Габрово, че се е научил да рисува при учителя Попов в Габрово – това той никога не го е отричал, спомнял си е кръжока, колко много неща е рисувал. Любовта му към изкуството е възпитана от неговото българско семейство.“

„Той си тръгва оттук, защото му е тясно. 1956-а година в академията се учи само и единствено класическо изкуство, всичко свършва до импресионистите, а той иска да бъде творец. Взел е най-доброто тук, от България, умножил го е, надскочил го е. Всичко това трябва да ни радва и да престанем с тези комплекси.“

Красотата е в мимолетното, което те кара да чувстваш. Кристо казвал, че свободата е враг на притежанието. „Неговите неща не могат, тези големи проекти, да бъдат купени, не могат да бъдат сложени в музей, не могат да бъдат притежавани от някого. И в това има нещо красиво – човек ги запомня само със сърцето си“, изтъкна Евгения Атанасова.

Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
Още от Хоризонт до обед