С частното изстрелване на астронавти завръщането на Луната е по-близо

Интервю на Весела Владкова с Александър Богоявленски за „Събота 150“ на програма „Хоризонт“

С успешното изстрелване на астронавти от частна компания целта за повторно стъпване на хора на Луната изглежда по-близо, заяви пред БНР авиожурналистът Александър Богоявленски.

В предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“ той коментира последиците от успешното изстрелване на първия частен космически кораб на компания „Спейс екс“ за усвояването на Космоса.

„Със старта на „Крю Драгън“ тази цел – 2024 г. (когато САЩ планират отново хора да стъпят на Луната), изглежда все по-постижима, въпреки че сме свикнали с доста сериозни отлагания при такива грандиозни проекти“, каза той.

„Но сега като че ли с усилията и на частните компании, не толкова на частния капитал, защото и в този случай капиталът до голяма степен идва от федералния бюджет чрез американската космическа агенция НАСА, колкото до това, че частните компании се менажират на доста по-добро ниво и успяват да привличат много по-сериозни таланти на своя страна“, мотивира се Богоявленски.

Александър Богоявленски

Еволюция в космическия транспорт

Според него успехът на „Спейс екс“ не е революция, а еволюция в космическия транспорт.

„Полетът обаче е исторически, защото това е първият случай, в който комерсиален проект се реализира с голям мащаб – т.е. качването на астронавти на борда на един космически апарат, построен изцяло с усилията на частна компания, е сериозна събитие за космическите изследвания и аерокосмическата индустрия“, каза журналистът.

Той отбеляза някои революционни моменти в технологията на „Спейс екс“, сред които използване на ракетата носител за многократна употреба „Фалкон 9“, една от които за 5-ти път се връща на Земята.

Според Богоявленски комерсиализацията сериозно ще улесни достъпа не само за научни изследвания и доразвиване на изследванията на Космоса от хора в околоземна орбита и в по-далечен план в т.нар. дълбок Космос, но и космическите пътувания и туризъм.

„Замърсяване“ в околоземна орбита

Сред негативите на по-широкия достъп до Космоса е „замърсяването“ му с прекалено много сателити.

„Това е например „съзвездието“, което - отново „Спейс екс“, изстреля в орбита от комуникационни спътници. Те трябва да бъдат 20 000 на брой, представяте си още колко космически боклук ще бъде изстрелян в околоземна, и то ниска орбита – само на 350 км височина“, каза Богоявленски.

Той посочи, че астрономическата общност е „скочила“ срещу този проект въпреки благородната му цел – да покрие цялото земно кълбо с високоскоростен интернет, защото огромният брой от спътници започва да пречи на изследванията на Космоса от Земята.

Геополитически привкус

Журналистът смята, че в сегашния стремеж за достижения в Космоса има и геополитически привкус.

„Американците естествено искат да си върнат лидерската позиция не само като изследователи на Космоса, но и като държавата с най-сериозни възможности за извеждане на товари и хора в околоземна орбита. Позиция, която лидерството държеше Русия през последните години заради спирането на совалките“, каза Богоявленски.

Той обаче посочи и друг доста сериозен играч – Китай, който се превръща във все по-голяма сила в тази област.

„Китайците, благодарение на своя челен опит в копирането на технологии, доста бързо наваксват“, каза Богоявленски и даде за пример китайския апарат, който миналата година достигна до обратната страна на Луната, което досега не са успели да направят нито САЩ, нито Русия.

Журналистът посочи, че Европа винаги е била сериозен участник в тази надпревара, особено за извеждани на спътници с ракетите „Ариана“, които се изстрелват от Южна Америка. Имало е и обещаващ проект – „Хермес“, с който преди 15-ина години Европейската космическа агенция (ЕКА) е била на път да се превърне в сериозен играч на комерсиалния пазар за изстрелване на астронавти. Корабът бил нещо като симбиоза между американската совалка и сегашния „Крю Драгън“ – нещо като микросамолес с капацитет от 3-ма астронавти. ЕКА се отказала от обещаващия проект поради неблагоприятно стечение на обстоятелствата и спиране на финансирането.

Къде е България

България има място в космическите проекти и има история в тях, каза Богоявленски, като посочи, че страната ни е един от лидерите в производството на лиофилизирани храни, които и досега се използват от астронавтите на борда на Международната космическа станция.

България е и източник на таланти, което бе доказано от това, че има българи в екипа на „Спейс екс“.

„Но тук важно е да подчертаем, че заслугата на държавата в това отношение е абсолютно нулева. Държавата… дори не си прави труда да направи необходимото, за да подкрепи българската кандидатура, стояща отдавна на масата, за пълноправно членство на България в Европейската космическа агенция… България е само асоцииран член заедно с няколко от по-малките членки на ЕС“, каза Богоявленски

„В същото време имаме Българска космическа агенция, която подпомага проекти на България в това отношение, но не и на държавно ниво – нивото практически е само частно, с малки компании и участието им в разработка на напреднали технологии, които са качвани на борда на изследователски апарати, както от САЩ, така и от Русия“, посочи той.

Цялото интервю може да чуете от звуковия файл.

Още от Събота 150