В памет на Рени Петрова, която знаеше, че трябва да дава свобода на младите

''Новите приказки от Северозапада''- 24.06.2020 г.


Последната ми дълга среща с Рени Петрова беше през есента на миналата година на пленера в с. Слатина. Болестта вече се бе вкопчила в нея, но не бе успяла да отнеме деликатността й, чувството за хумор, любовта към природата и живота. Седяхме в тази топла есенна седмица и разговаряхме, много. Вечер тя потапяше късче хляб в малко вино. Като причастие. Но всъщност нейното истинско причастие бе работата с децата. Точно като педагог, просветител и ковач на мечти искаше да я запомнят. Постигна го с труда си и днес има цялата обич на своите ученици и колеги. 

Говорим си за работата й, за началото, за свободата.

"Децата ми дават много – с тях се чувствам по-жива, по-въздушна, по-земна, по-щастлива."


Тя вярваше, че освен знания и търпение, за да си добър педагог трябва да даваш свобода на младите. "Намесвам се, на пръсти" – казва тя за работата си с тях, за да се чувстват свободни и да творят, защото малко или много всеки учебен процес "убива свободата", знанията "убиват свободата".

Ще чуете и най-важните думи за Рени Петрова. Сред тях е и думата "полет".


И сега – на небето, Рени е свободна, както бе тук, на Земята. И там може, иска, и лети, както го правеше тук. 


Лети, Рени, лети! А ние ще продължаваме да те обичаме!

Поклон!
Още от Посоките на делника