На мисия в океана в подкрепа на донорството

Баща и син ще прекосят 6 хиляди км по вода от Португалия до Бразилия

Интервю на Валерия Николова със Стефан и Максим Иванови

В средата на юни Стефан Иванов и 16-годишния му син Максим се отправиха на мисия "Неверест".

Те потеглиха от бреговете на Португалия с идеята да прекосят Атлантическия океан с лодка – пътуване с кауза, посветено на донорството.

Стефан и Максим са замислили да изминат 6 хиляди километра по вода с построена от тях гребна лодка, за да стимулират повече хора да бъдат потенциални донори след смъртта си и така да спасят човешки живот. Двамата пътуват със сателитен телефон, но без достъп до Интернет и при строг режим на гребане и почивка. 

След принудителен престой на Канарските острови заради проблем с автопилота на лодката, който задава посоката на движение, двамата са готови отново да прегърнат вълните.

„Готови сме. Нямаме търпение да потеглим отново, да отплаваме. В момента обаче ветровете са доста силни и могат да ни запокитят на съседния остров. Изчакваме да намалее вятърът, за да отплаваме“, обясни за предаването „Хоризонт до обед“ Стефан Иванов.

Стефан и Максим ще се спуснат на юг покрай африканския бряг, западно от Кабо Верде, а после ще се отправят към северните части на Бразилия.

Вече са успели да се изплъзнат на марокански пирати. Всичко започнало, когато два кораба с изключени системи за идентификация започнали да доближават лодката им.

„Тогава веднага реших да не губя време да се притеснявам, понеже още имаме шанс да им избягаме. Това, което направих - изключих нашата система, така че те да не ни виждат и ние къде сме“, разказа Максим. Така в 2-3 часа през нощта, при силни ветрове и големи вълни започват да гребат насляпо заради изключената лампа в опит да станат невидими за пиратите.

„Така бях напълно спокоен, че нашата малка лодчица толкова лесно ще се изгуби измежду тези огромни вълни и в този мрак, че почти няма шанс да ни открият.“

„Лодката е като коркова тапа. Тя не потъва във вълните, просто се качва над тях, върти се и с часовете гребане се свиква. Много е странно през нощта да гребеш, тъй като чуваш само шумовете на вълните, особено в нощите без луна, но се свиква. Сетивата се настройват дори без видимост – да усещаш откъде идва вълната, накъде да се наклониш, от коя страна да загребеш по-силно, по-слабо, така че да ориентираш лодката. Едно гребане от два часа минава като 10-15 минути“, обясни Стефан Иванов. Той описва океана като „хълмист пейзаж“, защото там не виждаш равен хоризонт, „все едно си на друга планета.“

Засега не са преживявали истинска буря, но се е наложило да изпомпват вода от лодката, което е било много изморително и е нарушило режима им на гребане и спане. 

Още за пътешествието слушайте в звуковия файл. 

Снимки: Личен архив на Стефан и Максим Иванови
Още от Хоризонт до обед