Какъв е проблемът за политиците, когато гражданите мислят, че правилата нямат значение

Интервю на Диана Янкулова с доц. Албена Танева и Страхил Делийски

Не мисля, че обществото е политически апатично! Има една умора от усещането, че каквото и да се случва няма значение. Това не е властови модел. В последните 30 години едно много уродливо явление са настрани, но то може да си отиде! Не изведнъж, но може да започне да си отива в този момент, в който някой, от когото зависи, няма да си каже: „Е, и?“.

Това каза за предаването „Нещо повече“ по „Хоризонт“ ръководителят на катедрата по Публична администрация в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ доцент Албена Танева.

„Самият факт, че вчерашното видео се състоя, е шанс да се стреснем и да си кажем: „Наистина ли сме там““, каза тя по повод разпространените в социалните мрежи кадри на сблъсъци на охранители с лидера на „Да, България“.

„Много си заслужава да говорим за тези случаи през понятието за амония - състояние на обществото, при което гражданите заживяват с представата, че правилата нямат значение. Не, че няма закони, че няма правила, че един плаж не е публична държавна собственост, но по някаква  причина така са се установили нещата, че си знаем за какво не се пита, какво не се прави“.

Танева изрази опасение, че в обществото се е настанило мнение, че е допустимо „силовото да стане силно“:

„В случая даже не става дума за това, че е забучвано знамето, което е, да кажем, част от драматургията, но усещането за отвъд закона, за над правилата - това не е модел, който е започнал скоро. Той е много отдавна. По тази причина, най-впечатляващото, според мен, е, че се даде повод чрез този сюжет от вчера, да се разтърси чрез нагледа за тази наглост обществото“.

Ученият цитира Монтескьо, че „на всяка форма на управление съответства определен принцип“. За да има демокрация, принципът трябва да е на добродетелта, за – монархията – честта, а за тиранията – страхът.

„За нуждите на отразяването е добре да имаме дълга памет“ каза тя и припомни, че през 2013 година - правителството на Орешарски – по време на парламентарен контрол, „пак като самозабравили се“, управляващите са предложили Делян Пеевски за шеф на ДАНС „и тогава това беше залпът, който изкара хората на улиците“. Тя направи и паралел:

„Отдавна имаме, в различни епизоди, стряскащи знаци за самозабравяне. Самозабравянето, че щом някой е овластен, може да прави каквото си иска, е много лош тон за изграждане и за развитие на едно общество“.

Въпросът не е на смяна на хората, а на начина, по който ние се отнасяме към всяка наша дейност и особено на политическата, обобщи Танева

Политологът Страхил Делийски подкрепи, по думите му „диагнозата на състоянието на политическото ни общество“, поставена от Танева.

„Тя е изключително важна като отправна точка за разсъждение, защото, когато сме в това състояние на аномия, на криза на институциите, на криза на представителството и недоверие в основите партии, всичко това изключително много затормозява способността на официалния политически процес, на институционализирания политически процес, изборите включително, да регулират социалните конфликти и напрежения. Това ми се струва изключително важно да го имаме винаги предвид, когато интерпретираме какво става в тази институционална част на българската политика“.

В българското общество има търсене и необходимост от алтернативен, позитивен политически проект, категоричен е Делийски. Показват го социологически и политически проучвания.

„Много трудно се предлага в ситуация на цинично отношение към политиката, в която неофициалния начин, по който се случват нещата, се е превърнал в норма. Този цинизъм по отношение на това как функционира публичния живот, създава трудности на всеки един, който тръгне да убеждава, да обяснява „вижте аз не съм като тях, ще аз ще истинска политика“. Често се увличаме в това да разгадаваме ходовете на политиците и почти винаги забравяме, че тези ходове са абсолютно безсмислени, когато теренът на който се разиграват, тази шахматна дъска, няма никакво отношение към определени социални интереси, да не говорим към обществения интерес. Когато е скъсана връзката между тези, които искат властта и тези, които им дават това право да го правят, този политически започва да изглежда като една игра за вътрешно посветени, а не дейност, свързана с регулирането на нашия живот“.

Условия за промяна на отношението на обществото към политическите върхове има, смята той:

„България в момента е комбинация от множество различни общества, които много често не могат да се понасят. За да преодолеем тези пропуски, трябва да започнем два много важни разговора. Първият е за икономиката, за неравенството - един изключително важен разговор, който се води не само в Европа, а навсякъде по света: „Какво се случва с нашите общества на икономическо равнище, какво става с всички онези, които изнемогват“. Този разговор е изключително нужен отвъд клишетата, с които сме свикнали от последните 20-30 години. Вторият е за политическия разговор. Той трябва да е в следния контекст: „Политическа България без Бойко Борисов“. Когато говорим за политика, винаги говорим за Борисов, а това е пагубно! Не можем да излезем от схемата „Бойко Борисов“, сякаш не можем да си представим света без Борисов. Ако не започнем разговор за България без Борисов, България след Борисов - позитивен разговор - нищо от това, че огромна част от обществото не харесва това правителство, няма да получи политически израз. Този разговор, според мен, рано или късно ще се случи“.


Още от Нещо повече