Тууба Танйери-Ердемир: Отварянето на „Св. София“ като джамия дава опасен пример

Интервю на Мариян Карагьозов с Тууба Танйери-Ердемир в предаването „Събота 150“

Храмът „Св. София“ ще бъде джамия. Това стана ясно, след като турският президент Реджеп Тайип Ердоган подписа указ за отваряне на храма за ислямско богослужение. С решението му юрисдикцията над „Св. София“ се прехвърля на Дирекцията по религиозните дела. 
Снощи Ердоган заяви, че това е суверенно право на страната му и че на 24 юли ще е първата молитва в сградата. Президентът увери, че „Св. София“ ще остане отворена за мюсюлмани, християни и чуждестранни гости. 
Аргументът на турската висша административна инстанция, Държавният съвет, е, че през 1934 г. турският Министерски съвет се е разпоредил с имот, който не притежава. Според съдиите в османските документи имотът е записан като джамия и трябва да служи на обществото като такава. Руската православна църква на няколко пъти осъди първо идеята базиликата „Св. София“ да се превърне в джамия, а след оповестяването на вчерашното решение - и него самото. Казусът изостря и без това напрегнатите отношения между Турция и Гърция. 
Съдбата на „Св. София“ освен силен политически оттенък, има и културно-исторически. Сградата е под закрилата на ЮНЕСКО. Организацията съобщи, че започва ревизия на статута на храма. 
Тууба Танйери-Ердемир е изследовател в Департамента по антропология в Университета в Питсбърг, специалист по религиозните малцинства в Близкия изток и тяхното културно наследство. Според нея най-проблематичното е, че ще бъде запечатана многопластовата история на този много ценен исторически и културен обект. 
„Всеки, посещаващ „Св. София“ като музей, може да види християнските и мюсюлманските елементи. И можете да видите, че този обект, който е на почти 1500 години, има различни пластове история, различни хора са били свързани със сградата. Сега тази многопластова история няма да бъде преживявана по този начин. Това е нещото, което колеги византинисти и османисти, които подготвиха петиция с искане „Св. София“ да остане музей, изтъкнаха. Запазването ѝ като музей е най-добрият начин да се съхрани цялата памет за сградата, без паметта на една религиозна група да доминира над останалите, защото в последния случай ние бихме загубили много от историята на паметника... Също така ме притеснява символиката на превръщането на музея в джамия, сигналът, който се изпраща към света. Понастоящем като музей „Св. София“ символизира съжителството, да живеем заедно. Опасявам се, че когато правиш така, че една религиозна група да доминира над останалите, така се дава един опасен пример за някои екстремисти в Турция и в Близкия изток. Така те могат да бъдат окуражени да засилят своите действия за разрушаване или за силова трансформация на религиозното наследство в района.
 
Тууба Танйери-Ердемир е сред подписалите петицията на учени, които искат „Св. София“ да бъде запазена като музей:  
„Тя е внимателно написана и обяснява защо превръщането на „Св. София“ в място за молитви на която и да е религия няма да е в интерес на запазването на сградата за бъдещите поколения... Ние даваме три примера от миналото, свързани с три други църкви в Турция, наречени „Св. София“ - в Изник (древният византийски град Никея - бел. ред.), Трабзон (византийският град Трапезунд - бел. ред.) и край Одрин. Това са били православни църкви, превърнати в джамии след османското завладяване, и след основаването на Република Турция са превърнати и са били музеи в продължения на десетилетия. В последните 10 години отново бяха превърнати в джамии, което доведе до проблеми със съхраняването им. Основната причина е, че те бяха отнети от юрисдикцията на Министерството на културата и прехвърлени към Дирекцията по религиозните фондации. Ако за тях се грижи културното министерство, за тях отговарят експерти, които ги проверяват ежедневно... Тези три примера показват, че когато тази защита е премахната, се нанася вреда дори само за период от 5-6 години. Това беше едно от нашите притеснения, че може да се случи също и със „Св. София“. 
Как обаче ще се отрази решението на обикновените посетители? 
Ние още не знаем, нали така? Президентът Ердоган направи изказване вчера, т.е. информацията е съвсем нова, а обществеността изобщо не беше информирана какво е планирано за сградата. Липсва прозрачност от страна на турското правителство да обясни на всички как сградата ще бъде променена. В предишните случаи това беше направено по няколко начина. В „Св. София“ в Трабзон, която има изумително красиви фрески на купола, беше построена нещо като палатка вътре в църквата и вътре в нея може да се изпълняват ислямски молитви, без хората да виждат християнски изображения. Има твърдения, че в „Св. София“ могат да бъдат поставени някакви завеси, не знаем още точно, но при всички случаи това изживяването на посетителите ще бъде много по-различно от това понастоящем... Времевата рамка, която президентът Ердоган обяви, също буди тревога. На 24 юли ще бъде първата молитва, което е буквално след 2 седмици, а това не е достатъчно време за оценка на сграда с тази големина и възраст и за предлагане на решения. Ердоган заяви, че някои работи ще продължат в следващите 6 месеца, но можем само да гадаем какво ще включват тези работи... Също така „Св. София“ ще бъде отворена за посещения с изключение на времето за провеждане на молитви. 
 
Смятате ли, че ще бъдат въведени и изисквания за облеклото на посетителите?
 
Да, смятам, че ще има строги ограничения. Дамите вероятно ще трябва да покриват главите си с шал, вероятно за всички - и мъже, и жени - носенето на къси поли и къси панталони няма да бъде позволено. 
 
Един от най-важните въпроси е за съдбата на безценните византийски мозайки в храма. Каква мислите, че ще бъде тя?
 
Всеки, който е бил в „Св. София“, ще потвърди, че мозайките в нея са едно от най-красивите неща, на които е спирал погледа си някога. Те са прекрасни - като техника, това, което изобразяват, начинът, по който златистите им отблясъци отразяват светлината, нарисуваните с лапис лазули кръстове върху фигурите. Те са ценни произведения на изкуството, които трябва да бъдат запазени... Когато „Св. София“ се превърне в място за молитви, се появяват някои структурни проблеми, за които да мислим. Един от тях е повишената влажност поради това, че ще има 5 молитви дневно и очаквам посещаемостта им да е голяма. Това може да има негативно въздействие особено върху мозайките. Ако сградата е музей, можете да поканите учени и международни експерти, които да помогнат тя да се съхрани за поколенията. Когато тя е място за молитви, от една страна, вие премахвате тази защита, а от друга - подлагате сградата на допълнителен стрес. Поради това опазването на мозайките ще бъде много трудно. 
Според ислямските предписания подът на джамия трябва да бъде покрит с килими. Те обаче ще скрият мраморния под на „Св. София“, така ли е? 
В турската преса има информации, че молитвените килими за пода вече са поръчани. Бих била много изненадана, ако поне подът на първия етаж не бъде покрит с килими. Ако това се случи, значително ще се ограничи възможността да се разгледа красивият мраморен под на сградата, както и мястото, където са били короновани византийските императори, от което посетителите визуално ще загубят част от историята на сградата.

Интервюто с Тууба Танйери-Ердемир можете да чуете в звуковия файл. 
Още от Събота 150