Николай Михайлов за Левски, семейството и бъдещето

Николай Михайлов - 1 част

Николай Михайлов се очертава като един от лидерите в новия отбор на Левски заради неяснотата в бъдещето на клуба. Опитният вратар бе дълго време извън терените, но с усърдна работа успя да подобри физическото си състояние, а в интервю за „Хоризонт“ призна, че се надява отново да спечели титулярното място пред вратата както в Левски, така и в националния отбор.

„От доста време се натоварвам на 100% и то по два пъти на ден, така че, чисто физически, се чувствам все по-добре с всеки изминал ден. Естествено, след всичко което се случи, ще стиковаме нещата по време на сезона и се надявам час по-скоро да окомплектоваме отбора, защото наистина новото първенство чука на вратата и няма време. Трябва максимално бързо да се подготвим и да бъдем готови за стартирането му.

Много от нашите момчета в края на сезона не бяха в оптимална форма и то се видя. Сега натоварването е доста по-различно. Търсим повече динамика, повече агресия, защото бяхме доста монотонни. Но имаме достатъчно други казуси, които трябва да бъдат разрешени до почването на новото първенство.

Николай Михайлов за момента остава в Левски, а какво ще бъде утре, знаете във футбола, никога не се знае. Ще се опитам да помогна с каквото мога на терена и извън него. Виждате, че доста хора си тръгнаха. Ще има още доста промени в клуба. Наско Сираков знае какво прави и се надявам всичко да се оправи в най-кратки срокове“, заяви Михайлов.

Бившият национален състезател не пожела да коментира отношенията му с бившия наставник на „сините“ Петър Хубчев. „Тази тема вече съм я приключил. Всеки един трезво мислещ човек, който се занимава и е в българския спорт сам може да види какво се случи. Каквото съм имал, съм казал. Да, естествено, не бях в оптимална форма, но сега се чувствам все по-добре. Много съм близко да бъда в перфектна физическа кондиция. Но пак казвам – това не е само при мен, а при по-голямата част от отбора“, заяви Михайлов.

Вратарят, който бе избран за футболист №1 на България за 2011 година, призна, че е взимал грешки решения в кариерата си, но все още не е късно да играе на високо ниво в чужбина.

„Имаше грешки. За някои може да съжалявам, за други не. Аз вярвам в съдбата и знам, че всяко нещо се случва с причина. Аз и моят мениджър предприехме неточните стъпки, отделно бях преследван от някои контузии, които бяха доста неприятни. Ред причини не ми дадоха възможността да направя крачката към топ европейски футбол. Но за нивото на българския футбол и за нивото на националния отбор, което е доста ниско, аз съм един от най-успешните вратари за последните много, много години назад. Така че съм доволен от това, което съм постигнал. Естествено, можеше да бъде повече, но можеше и по-малко. За мен сега най-важното е да съм здрав, да бъда в кондиция, да си върна мястото, както в Левски, така и в националния отбор и съм сигурен, че ще имам още възможности, само да съм здрав, да изляза още в чужбина“, каза още Михайлов.

На въпроса дали ще бъде избран за капитан на Левски, Николай Михайлов отговори: „Никога не съм бил от хората, които са изявявали претенции за това нещо. Хората, които ме познават, знаят, че аз винаги съм бил човек, на когото може да се разчита. В съблекалнята и извън нея. Моята дума се чува и за мен това е по-важното от това дали ще сложиш една лента на вратата. Винаги съм бил един от лидерите не само в Левски и националния отбор, но и навсякъде където съм бил. Винаги съм бил един от тези топ 3-4 човека, които са коментирали неща с треньорите, с президентите. Така че за мен това е решение на треньора“.

Ситуацията в Левски е много динамична, а бъдещето на клуба – несигурно. Ще успеят ли „сините“ да се спасят от фалит: „Това не мога да го кажа. Аз съм футболист, изпълнявам си договора, съобразявам се с обстановката, като един истински левскар. Аз разбирам какво е Левски и ще дам всичко възможно в тази трудна ситуация да успея да помогна с каквото мога. Ситуацията в момента е тежка, поне аз не помня да е била подобна. Но съм убеден, че в лицето на Наско Сираков и на хората около него, ще успеем да излезем от тази ситуация. Друга опция нямаме.

Надявам се, че час по-скоро всички въпроси ще получат отговор. Да тръгнем да градим нещо, защото виждате, че отборът е променен на 90%. Ще има 3-4 по-опитни играчи, като мен, Мони Славчев, Орлин Старокин, Иван Горанов. Въпросът е кой ще остане и върху какво ще градим този отбор. Сега ще дойде момента на нашите юноши, които ще трябва да заемат своите позиции. Време е и те да поемат тяхната щафета и да направят стъпката от юношите към мъжете. И покрай по-опитните да се доразвият“.

Помага или пречи фамилията Михайлов: „Аз съм горд и ако мога пак да избера, пак бих избрал фамилията Михайлов. Защото тези двама човека – Бисер и Борислав са ми дали много, не само като вратар, но и като съвети и опит в живота. Да, може би за България има доста пречки, но когато излезеш в чужбина и направиш свое име, печелиш купи и титли, играеш в Шампионска лига и те оценят, тогава вече се приемат нещата по друг начин. В България критици много, но отдавна съм ги загърбил тези неща, сега не ми правят впечатление. Винаги ще има песимисти или нееднакъв критерии“.


Още от БНР уеб