Отказват ли младите да работят за заплата под 1000 лева

''Актуално'' в ''Посоките на делника''

В средата на миналия месец стана ясно, че младите кандидат-служители вече отказват работа за под 1000 лева. Това отчетоха агенциите за подбор на персонала. "Все повече кандидати идват с условие за заплащане от поне 1200 лева. Има доста случаи, в които кандидатите отказват предложение под тази сума."- обясни експертът по подбор на кадри Маргарита Николчева. Най-често до подобни пазарлъци стигат младежите с дипломи по "Финанси" и "Икономика". "Може би, заблудени от средните заплати, които в тези сфери варират между 1600 и 1800 лева, младежите си мислят, че е нормално стартовата им заплата да е висока."- каза още Маргарита Николчева. Каква е алтернативата пред младите хора и успяват ли да предоставят подобно заплащане работодателите в България? Практиката показва, че част от работодателите склоняват новоназначените си служители с предложение за поетапно увеличение на възнаграждението. Само един от десет кандидати обаче успява да впечатли потенциалния си началник така, че да получи обещание за по-висока заплата. Защо все повече млади хора търсят големите градове или чужбина, за да започнат работа- това попитахме Микаела Вълчева, млад човек от Видин, която в момента работи в столичен магазин от голяма хранителна верига:

"Ако си в по- малък град и имаш апартамент, и не си на квартира, по- малко от 1000 лева те устройват, въпреки че пак имаш някакви разходи. Без разходи няма как, но в София квартира под 400 лева няма. Как да се хвана на работа в София за 800 или за 900 лева и да давам 400 лева за квартира- няма как."- сподели Микаела Вълчева.

Какво казват работодателите от българския Северозапад- разговаряхме с Пламен Христов, собственик на видинска фирма, която от години се налага на европейския и световен пазар с роботизираните системи, които произвежда:

"Всичко е въпрос на случая, ако има работа ще се справят, ако няма- няма да се справят ... Мисля, че трудовото възнаграждение не е главното в случая. Важното е колективът, в който работят хората да е сплотен и вместо да си седи вкъщи на един млад човек да му е по- приятно да отиде на работа и да комуникира със свестни и грамотни хора."- подчерта Пламен Христов.

Какво е положението в Южна България и има ли разлика при подбора на младите кадри в този регион на страната- потърсихме Катя Стайкова, директор "Връзки с обществеността" към клъстер "Тракия икономическа зона" в град Пловдив:

"Правехме европейски проект с няколко завода в Тракия икономическа зона, свързан с набирането на млади хора до 29 години, които са трайно неактивни на пазара на труда. Истината е, че дори и роми, които не работят нищо и нямат никакво образование, не пожелаха да се включат в сферата на производството за заплата под 1000 лева. От една страна ме изненада, но друга страна аз си казах, че тези хора наистина отстояват своето човешко достойнство."- обясни Катя Стайкова от клъстер "Тракия икономическа зона" в град Пловдив.

Една от често срещаните практики е когато на фирмата й трябва спешно служител, но няма подходящия кандидат, да се наемат хора с по-ниска квалификация и за по-малко пари. Експертите отчитат, че все повече компании залагат на фирмено обучение на своите служители. Какво казват синдикатите по темата и защитени ли са младите хора от некоректните работодатели? Размерът на трудовото възнаграждение ли е е определящият фактор при постъпване на работа - това попитахме Ваня Григорова, икономически съветник на КТ "Подкрепа":

"Това е един мит, който се повтаря непрекъснато от страна на работодатели и агенции за подбор на персонал. Същите заглавия могат да се видят още от преди 5 години. Това не е точно така, но аз лично се радвам, че има такива хора, които оценяват труда си, тъй като 1000 лева заплата брутно означава 800 лева чисто. Нека да се надяваме, че младите хора ще продължат да оценяват труда си и занапред."- каза Ваня Григорова от КТ "Подкрепа".

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл към материала.

Още от БНР уеб