Чудодейното укротяване на бурята

''По пътя към храма'', 09.08.2020 г.

В Деветата неделя след Петдесетница, която отбелязваме днес, Църквата ни напомня за силната вяра, която трябва да имаме към Бога. Вяра, която спасява и ни прави синове на Бога и наследници на Неговото Царството.

"Иисус веднага простря ръка, хвана го и му каза: "Маловерецо, защо се усъмни?" И щом влязоха в кораба, вятърът утихна" (Мат. 14:31-32).

"Братя и сестри,

често сравняваме живота с бурно море. Нали край нас бушуват вълни от най-различен характер: извие се някакво неочаквано страдание, потиска ни сърдечна мъка, други около нас ни тласкат в грехове и пороци... Как да се задържим на повърхността? Как да се спасим? Има ли някой да ни помогне?

Тълкувателите на Свещ. Писание поставят въпроса: защо Господ е допуснал да тръгнат апостолите в такова време? Той можеше да ги задържи и предпази от опасността. Св. Димитрий Ростовски отговаря, че Спасителят е знаел, но искал да накаже маловерието и съмнението на учениците Си и да им открие Своята власт, че обладава небето, земята, морето и ветровете, които Го слушат. Искал още да научи хората да се уповават на Бога при всички обстоятелства. Той е всемогъщ и избавя от беда.

Братя и сестри,

ако Господ Иисус Христос е могъл да ходи по вълните и да укротява морето само с дума, колко повече Той е властен над други вид морета - нашите съдби. Той бди над нас и ни закриля при опасности, стига ние да Му се доверим. И в нашия живот се случват кризисни моменти, когато изглежда, че всичко наоколо се сгромолясва. Извие се буря над нас, претърпим някакъв неуспех или семейна трагедия и вярата ни изчезва. Отричаме Бога и Неговата правда. Чувстваме се изоставени, лишени от всякаква подкрепа. Бацилът на съмнението и разочарованието действа съкрушително. Явяват се даже въпроси за смисъла на живота. Защо трябва да страдаме, защо болест влезе в нашия дом?... И неразрешимият въпрос за смъртта на един невинен обичан човек. Надигат се вълни от мисли, които замъгляват и прогонват нашата вяра. Нямаме основа под краката си.

Слава на Бога, че не ни оставя и в такива моменти! Христос Господ е пред нас и ни подава ръка. Може би ще останат неразрешени проблеми. И все пак, да погледнем към Тогова, Който ни подава ръка. В безсилието си да извикаме: "Господи, загиваме!..." и да се качим на Неговия кораб. В маловерието си може би ще чуем Неговият кротък и благ укор: "Маловерецо, защо се усъмни?" Но нека бъдем сигурни: край Господа Иисуса ще млъкнат по Негова заповед насрещните ветрове, ще се преодолеят препятствията и корабът с уповаващите се на Всевишния ще продължи спокойно своя път. Тогава хвалебен химн ще се изтръгне из гърдите на пътуващите и славословия ще се разнесат из въздуха: "наистина, Ти си Син Божи, Създател на небето и земята, на моретата, ветровете и бурите, но и на всичко добро, което носим в себе си. Утеши вълните в нашия живот! Възхваляваме Те и Те почитаме Господи! Напътствай живота ни, както направляваш пътя на звездите, на ветровете и океаните! Амин!"

Ставр.ик. Иван Кондаков

В рубриката "Съвременна Библия"бившият испански крал Хуан Карлос напусна някак изненадващо родината си и заяви, че ще живее в изгнание. Скандалите около него станаха прекалено много. В момента тече разследване за корупция. Да бъдеш крал е рождено право. Не всеки може да бъде монарх. Хуан Карлос ни дава пример за това как един крал по рождение може да бъде слуга по природа. Той избра да замени короната си за паница леща. Питате се защо точно за "паница леща"? Чуйте една библейска история, която ще отговори на въпроса ви! Това е история за хората, които продават лицето си, заради стомаха си.

Слушайте ни всяка неделя сутрин след новините в 8:00 ч. и в ранното утро на понеделник от 01:00 ч. през нощта.


Още от По пътя към храма